Какво е да се грижиш за себе си?

Дали е  да се „поглезиш“  с нова покупка или нещо сладко или пък е да слагаш своите нужди на първо място, дали е стремежът „да разпуснеш“ след тежък и стресиращ ден? Грижиш ли се или си угаждаш?

Напоследък е модерно да се говори колко е важно да се грижим са себе си. Някак допълнително се натягат и невротизират стремежите за по-добро живеене. Много хора правят списъци от какви вредни навици ще се отърват в понеделник или от Нова година. Понякога тази стратегия може и да сработва, но е важно да се открие какъв дефицит запълва вредния навик и с какво по-полезно занимание или друг навик може да се замести. Защото да разчиташ само на волята си да не ядеш сладко например е кауза обречена на неуспех. Много лесно само една изядена бонбона на рожден ден, например може да отприщи неконтролируем глад за сладко и връщане отново в омагьосания кръг. Казваш си „така и така прегреших, я по-добре да си хапна“. После идват самообвиненията и така пак и пак. Това е само един пример, че е много лесно да решиш да спреш и да го направиш, но е трудно да се намери начин, лично твой, не готова рецепта, по който да продължиш да следваш плана си. Понякога може да е по – добре тотално да обърнеш възприятието за себе си и вместо да си мислиш, че трябва да се променяш да се приемеш и обичаш какъвто си в този момент. Когато съм искала да отслабвам, а не се е получавало съм си казвала, че и с килограмите отгоре се живее, че и така се харесвам и дори да остана с тези килограми за в бъдеще това няма да е проблем. Така се получава някакво успокоение и много по-леко и плавно са се получавали нещата в желаната посока. Когато не съм си налагала забрани върху храни най-зряло и осъзнато съм се придържала към начина на хранене, който съм определяла за подходящ.

Трудно ми е да кажа конкретно какво значи да се грижиш за себе си. Най- обобщаващото, което ми идва, това е благополучие във физически, душевен и социален план. Горе-долу такава е и дефиницията на СЗО за  здравето. Тези три аспекта са взаимосвързани и не бива да се действа едностранно.  Освен това има йерархия на приоритетите в зависимост от житейската ситуация, но каквато и да е тя правилото ми е да правя оптималното и възможното в нейните рамки. 

   То е като колело разделено на три (физическо, душевно и социално благополучие). И за да върви гладко стремежът е  всичките три парчета да са сравнително еднакво представени.    За всеки човек обаче това да се погрижи за себе си изглежда по различен начин. Пътувания, козметични процедури, спортуване, здравословно хранене (каквото и да значи), ходене на редовни профилактични прегледи, личностно развитие, духовно израстване, материална сигурност, психотерапия, социално признание и контакти и още и още…Какъв обаче критерият за оптималното съотношение и баланса? Защото винаги може да се залитне в  крайност и един положителен стремеж да се изроди и превърне в карикатура или мания. Да се грижиш за себе си не е равнозначно на това да ти е приятно и обикновено не е бляскаво и инстаграмско. Искат  се  усилия, осъзнаване и самонаблюдение, а те понякога са свързани с болка и отхвърляне защото за определен период оставаш слаб и уязвим когато някоя защитита падне. И в този момент за да преодоляваш трудностите е нужно да порастваш. Да се освобождаваш от излишното, да не се вкопчваш. Да приемеш и да не се плашиш от това, че се променяш. Да се грижиш за себе си означава да се самоуправляваш и развиваш. И познавайки се добре  да персонализираш грижата за себе си според собствените си предпочитания и нужди. Няма кой да го направи вместо теб и да ти даде рецепта, най-много да ти покаже прозорец през, който ти решаваш дали да видиш.  Няма перфектна диета, треньор…начин на живот защото всеки човек е различен и е важен индивидуалния подход. Движението е най-универсалната дума, която може да се свърже с грижа и полезност.

За мен грижвата да се движа, обхваща и физическата и душевната страна на здравето. След 6 години тренировки и фокус върху движението мисля, че се научих да откривам оптималната доза за настоящето така че ползите да са оптимални.   Когато   ми се случи да не се наспивам достатъчно знам, че  ползата  от тренировката ще е под въпрос защото заради лошото възстановяване от недостатъчния сън  ресурсите на тялото ми  приоритенто ще се насочат към жизнено важните системи, а не в това да се изграждат мускули. Тялото ще се изтощава от тренировките още повече ако сънят не е достатъчен колкото и да ми се тренира очевидно трябва да се погрижа и за съня си.  Както и апетитът ще е повишен за да компенсирам липсата на сън. Ако  храната не е достататъчна няма да е добре или пък ако се вманиачавам и претренирам също. От едно вманиачаване ще има негативно отражение и върху социалната сфера, човек започва да се самоизолира  в опит да се предпазва от вредна храна, алкохол, това, че другите хора не споделят същите виждания. От друга страна пиенето на чаша-две вино отвреме-навреме макар и да не се вписва особено в графа „здравословно“,  може да е чудесна грижа за себе си. 

Критерият за това какво е да помага да се развиваш и да се движиш наред. Да не коства прекалено много усилия, това е по-добра стратегия в дългосрочен план. С възможно най-малко усилия да се постигат оптимални резултати.

Кое  ти е важно наистина? Кое те отклонява? Движишли се достатъчно? Храниш ли се добре? Спиш ли достатъчно?  Обичаш ли? Прекарваш ли време с любимите си хора? Твориш ли? Допринасяш ли с нещо за дрегите?

Една умна жена ми каза „не спирай да твориш“. Опитвам се да творя в хобитата си и най-ценните си отношения с хората да ги правя много цветни, здрави и зареждащи.

Направи си експеримент. Ревизирай как са трите аспекта на здравето ти! Какво е добре, какво не е, какво искаш да промениш и какво можеш да промениш веднага. Опознай границите си и усещай кога ги приближаваш за да не се  изчерпваш  прекомерно. Всяко нещо може да променя знака си в определен контекст. 

Фитнес осъзнаване

Как започна всичко?

Всичко  започнало 1982 г., (имало световно по футбол) когато съм се родила. Дали обаче всичко започва с раждането всъщност? Не сме ли съставени както от едно твърдо ядро „Аз“ така и от предци и наследници? Харесва ми мисълта, че в мен по някакъв начин продължават да живеят парченца от моя род, че има неща, които остават след нас, че това „Аз“  може да се променя и подобрява, че може да дава добър пример на следващите поколения.  За един обикновен човек, посредствен за какъвто аз се смятам, е съвсем по силите ако не да подобрява света чрез велики дела то поне да не му вреди чрез начина си на живот  и примера който дава на децата си и околните.

Започвам така разказа си уж от далече. Какво общо има фитнесът (използвам го като обобщено понятие) с предци и наследници, както и въобще потапянето и разгръщането в темата  ще става по нататък в блога вероятно.  Тук няма да говоря за времето, в което съм гладувала за да отслабна и съм тренирала хаотично с цел влизане в определени килограми и дънки,  (вероятно като всяко нещо и това има своя смисъл) тук и сега става дума за осъзнатия  избор да променя навиците си, подобря здравето си, да се харесвам повече и да бъда добър пример и вдъхновение за себе си, децата си и може би някой друг, на когото това е нужно.

Никога не знаеш кой те гледа, и какво отключва в него поведението ти и начина, по който изглеждаш. Една единствена случка може да задейства мощен процес на промяна. Така може би година-две преди да забременея  бях с компания на палатки на една река. Аз си седях, припичах се на слънце, а едно момиче не спираше да скача от скалите, беше атлетична и пълна с енергия за разлика от мен. В този период не се хранех добре, падаше ми кръвното, ходех на фитнес, но натоварванята бяха неадекватни. Въобще концепция и визия липсваше. Информацията, на която попадах преповтаряше едни и същи глупости от женските списания.

Когато разбрах, че съм бременна с първото ми дете много мислех за това „какъв родител искам/ не искам да бъда“, „как детето ми ще ме вижда“, „каква представа ще изгражда за мен във времето“.  Беше време за равносметки и изграждане на визия за бъдещето ми на майка, а с това и превръщането ми в модел за поведение. Спрях цигарите веднага и си обещах, че след раждането ще бъда в най-добрата си форма.

Появата на детето беше мощен момент, пълен със заряд, отприщващ неподозирани сили. Всичко беше вече различно. Сякаш бариери и стени се  бяха срутили. Изпълнила бях голямата задача, някакво бреме беше паднало, някакво ограничение беше отпуснало малко хватката си около мен.  Можех вече спокойно да правя нещата по различен начин защото смених перспективата и стереотипния дневен ритъм на работещ човек.  Вече имах някой, който няма да ме изпусне от поглед  и несъзнателно ще повтаря модели.  Сякаш като Върколака от любимия ми X Men обикновенните нокти се бяха превърнали в стоманени. Получих ъпгрейд.

Още преди бременността бях започнала да търся информация и да се самообразовам по темите хранене и тренировки. Вече бях запозната с Високомазниното хранене и тренировките с тежести, трупах теория,  но оставях информацията да отлежава за след раждането. Докато бях бременна ходех на йога за бременни  и това беше нещо като първи стъпки по реализацията на идеята за промяна. Най-ценното от това занимание беше, че се научих да установявам по-добър контакт със себе си  и желанието за личностно развитие се засили.

Няколко месеца след раждането си бях направила план за действие. Придържах се към Високомазнино-нисковъглехидратно хранене, правех йога и интервални тренировки, разхождах се всеки ден и тичах в гората, беше зима. Водех си дневник, в който записвах какво съм правила, през седмица-две записвах мерките си, снимах се за да следя прогреса, а това допълнително може да  мотивира. Всеки ден пробвах едни и същи дънки, които първоначално въобще не можеха да преминат най-широката част на ханша.  Свалянето на килограми се случваше бавно,  не се отказвах, което беше нещо ново и изненадващо за мен. Създавах нови навици и променях начина си на живот и мислене. Гледах клипчета, четях статии и разкривах нови територии от това коя съм аз и какво мога.

За шест месеца свалих излишните килограми, че и малко в повече. Чувствах се страхотно от факта, че правя нещо за себе си и съм открила област, над която имам контрол и управлявам успешно,  това определено повдига самочувствието, разширява хоризонта и открива нови възможности и в други области от живота. Задоволява вътрешната потребност да си добър в нещо. Имах енергия да гледам адекватно детето си и  да ставам по-добър родител и партньор, подобрявайки физическото си и психическо състояние. Едно бебе може да бъде учител и вдъхновител.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Съставките според мен за да се вплете фитнесът в ежедневието са:

  • желание за промяна
  • самообразоване и критичност
  • започване с нещо сравнително лесно, което ти е по силите и постепенно увеличаване на натоварването
  • проследяване на прогреса, водене на дневник
  • поддържане на вдъхновението и мотивацията чрез вяра и потапяне в процеса, без фиксиране толкова в конкретна цел, удоволствие от самата тренировка тук и сега
  • осъзнаване на ползите в краткосрочен и дългосрочен план (подобряване на самочувствие и настроение, подобряване на кондицията, превенция на здравословни проблеми, по-добра психическа устойчивост, памет и др.
  • контактът със себеподобнил чувствотол че не си сам
  • постоянството