Иван Вазов има прекрасно стихотворение посветено на връх Ком. В този откъс всъщност е описано чувството ми и ядрото на любов към планината по принцип: Оттук окото волно прегради не намира.Вселената пред мене покорно се простира.Душата гордо диша. От тия планиниумът към нещо светло, голямо се стреми;и както тез могили без трънье и без храсти,душата …
