Честита прическа

Късата коса си е много мое нещо.  Късата коса не отива на всяка глава, на моята по случайност отива.  Хулиганското ми аз, което намира начин да се изяви и изрази.  Някаква увереност, че дори разрошена стои добре и без претенции за съвършенство.    Вълни, които имат възможност да избуят с нова сила.  Женственост, която се проявява по друг начин. Отрязването на косата сякаш задейства някакви механизми от вътрешната страна на черепа,  знае го всяка жена, която прави промени в тази посока или сменя цвета. Това си е  личен и субективен ритуал. Внася поне свежест със сигурност.

Винаги са ми интересни реакциите на хората когато ме видят за пръв път така. На 16, когато за пръв път се подстригах (доста по-късо от това) беше важно да са ме забелязали. Реакцията обикновено беше шок. Питали са ме дали не съм излязла от затвора. Сега не ми е важно да ме забелязват чак толкова, даже това честитене на прическата ми е малко странно. От друга страна обаче виждам, че хората го казват с добро чувство и се замислям колко е страшно всъщност ако никой да не те забелязва,  не реагира на присъствието ти…И не се дразная  на подвиквания: „Честита прическаааа!“