Две нощи в Италия



Още едно коледно-новогодишно пътуване до Германия. Пътуваме с кола, а  тази година решихме да минем през Италия за две нощи. Да се разхождаме и да усетим местната атмосфера. Била съм в Италия веднъж преди това.  Избрахме си района около Бергамо защото Росен е бил много пъти там и искаше да ни покаже старата част на града. Аз обичам планините, а Алпите са съвсем близо, не се отклоняваме твърде много от главната цел, нямаше какво повече да се иска относно локацията и доста бързо си избрахме и наехме къща през Airbnb. От снимките веднага ме грабнаха обещаваща гледка към езеро и автентичен, уютен и непретенциозен интериор.
Пътуването
Тръгнахме от София сутринта на 20.12 към 5:30ч. Няма и 10 минути след тръгването Лео (3 години) попита вдигайки рамене в недоумение: „Къде е Германия, изобщо не я виждам?“ Децата обаче са свикнали с дълги пътувания и нямахме почти никакви проблеми. Редуването на спане, рисуване, игра и караници отвреме-навреме ги разнообразяваха, аз четох приказки на всички. Интересно е как всеки забелязва различни неща в сюжетите, но в тези („Български приказки“, Николай Райнов)  се появявяваше старец, който да свърши работата и някой, който да каже какво в никакъв случай не трябва да се прави като така всъщност даваше идеите за „забранените неща“, които правеха.
През Сърбия гледахме удивителните цветове на изгрева разнесени през облаците, а въздухът беше кристален и ни позволяваше да се радваме на това в детайли. Скалите край Нишава бяха като току-що поръсени с пудра захар. Констатирхаме подобряването с всяка година на магистралата. Хърватска и Словения ги минахме в облачно време и нищо запомнящо се. После Италия някъде по пътя ни посрещна с красив залез и задръстване заради катастрофа.  Тук както и в Германия впечатление ни прави равномерната заселеност на територията. Трудно се разгграничава влизането от едно населено място в друго.
Пристигане
Пристигнахме в нашето село –  Ранзанико вечерта. Коледната украса присъстваше най-вече под формата на всевъзможни лампички – висящи по улиците, увити около парапети на тераси, закачени по прозорци, богата работа. Срещу нас виждахме хълмове, които почти до върха бяха осеяни с осветени  къщи. Отправихме се към един  такъв, с тесен път, изглеждаше като вилна зона. Навигацията не успя да ни заведе на  правилното място, но се оправихме в крайна сметка.  Бързо трябваше да се видим с домакините за ключове и да търсим магазини за продукти за следващия ден – кафе, мляко и закуски за децата. Стигнахме даже до едно съседно село, но вече бяха затворили навсякъде. Работеха няколко малки кръчмици само. Върнахме се към нашето село и уцелихме отворена пицария където даже може да се плаща с карта. Специфичен интериор – чисто, семпло откъм мебели, но претрупано със всевъзможни  декорации и аквариум с риби за разкош. Всяка страна си има специфичен кич из селските и традиционни кръчми. Не ме дразни, интересно ми е да обръщам внимание на това.  Вътре имаше само няколко местни възрастни хора. Сервира ни пракрасна италианка, приветлива и услужлива. Знаеше три английски думи и с нашите общо пет италински успяхме да се разберем и за поръчката и за супермаркет, от който да пазаруваме на слеващия ден. Хапнахме набързо пиците, малко се надцених  поръчката на половин бутилка бяло вино и си взех си остатъка за вкъщи.
Езерото
 Намираме се на брега на езерото Ендин, на около 30  км от Бергамо. Полите на Алпите.  Водата е като скъпоценен камък. Въздухът много приятен за дишане. Спокойно и тихо място, на което си представям как лятото  можеш  в неделя да заведеш семейството си и да изкараш  прекрасен ден на плажа. Можеш да ловиш риба, да  обиколиш езерото карайки водно колело или лодка.  Организират се състезания по триатлон. По брега има  още няколко села, заобиколено е от пленяващи върхове и природата изглежда непокътната. Няма как всеки сезон да не е прекрасно, предпоставките са налице – красива природа с грижа към опазването й и умерена урбанизация. В близост до езерото  може да се паркира само където има кофи за боклук и обособени за това места.  Когато си взехме ключовете от къщата първото нещо, което ни показаха беше къде да събираме разделно отпадъците. В отношението към боклука и средата се състоят основните разлики, които могат да се забележат между България и страни по-западно от нас.
Къщата
Стара, но добре реновирана. Наследниците са и дали втори живот. На два етежа, от втория гледката към езрерото е още по-пленявща, децата непрекъснато искаха да гледат. Нищо от удобствата не липсват, но е запазен автентичен  облик, някаква нормалност и естественост,  хармония между материали, форми, цветове. Личи си веднага, че  собствениците  имат вкус  и уважение и почитане  към тези преди тях. Много от декорациите са всъщност предмети, които  в миналото са били част от бита. Печка на дърва, умивалик, съдове, прибори, ютии, кафемелачка, стари перденца…
Сухите  листа от магнолия и цветя също допринасят за уюта на обстановката. Книги и списания, които може да прелистиш и да надникнеш в чужда история и ежедневие. 
Беше хубаво да се събудиш без бързаш за някъде… в ранни зори по тъмно. Зои с отварянето на очи започна да ми разказва сънят и, аз я слушах с интерес. После ми разказа как в училище като взимали малка ръкописна буква „р“  госпожата била много довнолна от всички.  После аз и разказвах неща, накрая излязохме на двора по пижами да гледаме изгрева и да слушаме и чувстваме какво е да започваш деня си на това място. Дворът е като тераса, под нас има други къщи. Студено е  небето е  с оранжеви и розови нюанси, светлинки от фарове обикалят езерото, съмва се, смеем се и полагаме съзнателни усилия да прокараме специални гънки в мозъците си, пътища, по които някак да се върнем отново.  После и момчетата се събудиха и сюжетът тръгва в друга посока вече.  
Разходка до Бергамо
Бергамо е съставен от две част – стара и нова (Sitta Alta  и Citta Bassa) или горен и долен град. Старата част се намира на високо, до където може да се стигне с въжена железница (фоникуляр), която се изкачва право нагоре по доста стръмен път. Идеята ни беше да оставим колата долу и да се качим с него, но не си намерихме удобен паркинг  и затова се качихме с колата до паркиг горе, в началото на старата част. Ограничението за престой беше три часа. Оттам тръгнахме пеша. Разхождахме се из тесни улички, където може да се забележи голямо разнообразие от различни по форма, цвят и текстура подови и стенни покриятия, нещо с което Италия е известна. Врати в различни  цветове и материали.  Тълпи от туристи не срещнахме, разхождахме се без напрежение и неусетно стигнахме площада – Пияца Векия.  Фонтан, гълъби, тичащи деца, часовникова кула, която прокънтя в 12:00 ч. с такава неподражаема категоричност, че веднага си избрахме една симпатична  тратория за обяд. Продължихме разходката из тесните улиците, по които профучаваха отвреме-навреме и коли и всички се долепяха до стените. Италианците не са отличници в шофирането, това няма как да не се отбележи.
Изео
Докато разглеждах картата на района, в който се намираме бях забелязала едно доста по-голямо езеро от Ендин, което се намира доста близо. След Бергамо имахме достатъчно време да отидем и до там. Като цел си бяхме поставили Ловере най-голямото населено място по райбрежието. Изео е прелесно езеро, но не е толкова популярно колкото Комо и Гарда. Наблизо се намира областта Франчакорта, известна с пенливото си вино. През 2016 г.  Кристо представил там след 10 години пауза,  проекта си „Плаващите кейове“,  впечатляваща пътека дълга  3 километра, по която хората можели да се разходят.
  Въобще не бях подготвена за гледката. Голямо, бистро, красиво, с два острова вътре. Алпи отвсякъде.  Движехме се по окачен тесен път около него, през дълги тунели някои като серпентина. Има  2  острова, единя – Монте Изола е един от най-големите в Европа.
Температурата на въздуха беше съвсем приятна, но от езерото те лъха такъв  хлад сякаш от най-дълбоката точка, която е 251 м,  някакво ледено сърце го произвежда.    Докато пътуваме се удивляваме как е възможно да виждаш снежните склонове на Алпите и в същото време около теб да е толкова зелено от палми, маслини и други разстения характерни за Средиземноморието, това е т. нар. псевдосредиземноморски климат.  Не знам дали ще се върнем пак, но си го обещаваме за през някое лято.
Вечерта изкарахме съвсем ежедневно в къщата на топло с вино, прошуто и  местната музикална телевизия.

















„Плаващи мостове“