Движението е смисъл

Докато тренирам, в почивките между сериите, на бягащата пътека, докато пренасям дърва, чистя или се разхождам ми идват най-добрите идеи, зареждам се с позитивизъм и настроение. Все едно мислите ти ги залива филтър и те стават по-ярки и живи. Някаква вълна свежест и младост се излива и реалността се съживява и актуализира. Тялото се подрежда, раменете и гърбът се изправят и чрез работещите мускули мозъкът „си дава“ знак така да се каже, че деградацията малко се отлага щом има смисъл да поддържа тази конфигурация. Формата следва функцията.

Кое е това нещо, което най-много ни променя? От момента, в който детето проходи то започва все по-пълноценно да опознава света и да комуникира, да взаимодейства с предметите и повърхностите. Всяко фино движение развива мозъка му и все повече актуализира предствата му за света и собствения му Аз-образ. С времето и движенията, които се извършват този образ се развива и за всеки човек той е уникален. Има значение дали си се научил да пишеш, дали си усвоил свиренето на даден инструмент и знаеш ли чужди езици. [1]

Движение е дишането, кръвообръщението, храносмилането,  виждането. Всяка емоция, която изпитваме има свой външен израз чрез позите и жестовете на тялото. Нервната ни система е ангажирана предимно с движението.

Всяко наше действие освен мисъл, усещане, чувство, съдържа и движение. „Ако някой от тези компоненти се редуцира, така че почти изчезне, самото съществуване на личността ще бъде поставено под заплаха.“ [1]

Неврологът Даниел Уолпърт изследва причините за съществуването въобще на мозъка и стига до предположението, че движението е истинската причина за това. Мозъкът съществува не за да възприемаме света и мислим, а за да „произвеждаме адаптивни и сложни движения“ Всъщност целият опит, който натрупваме чрез когнитивните си функции е за да предвиждаме и планираме движения.“ Няма еволюционно предимство да пазите  спомени или да възприемаме цвета на розата ако това не повлиава  на начина, по който ще се движите по нататък в живота си. За тези които не вярват на това твърдение – на планетата има дървета  и треви които са без мозък но свързващото доказателство е едно елементарно животно  – скромната тихоокеанска хорада. Има нервна система и плува в океана през целия си детски живот. По някое време се прикрепва към някоя скала. И първото нещо, което прави, когато се прикрепи към скалата, която никога не напуска е да смели мозъка и нервната си система като храна.“[2]

Ние прекарваме все повече часове седнали  и  все по-малко се движим в  сравнение с нашите предци, които според учените са изминавали 12 мили дневно (19.31 км). Те са откривали света движейки се непрекъснато през реки и джунгли постоянно в животозастрашаваща опасност, което вероятно означава, че мозъкът е еволюирал благодарение на физическата активност. [3]

Колко крачки правим днес обичайно, без да си поставяме за цел и да отделяме специално време за активност? Много малко. Има мнения, че между 5000 и 10000 крачки  е минимума, които трябва да се правят дневно.

Физическата заседналост  причинява освен  здравословни проблеми и огромни  финансовите разходи. В световен мащаб заседналостта се оценява на стойност 54 млрд. щатски долара в директна медицинска помощ, от които 57% се поемат от публичния сектор и допълнителни 14 милиарда щатски долара се дължат на загуба на производителност. “В световен мащаб един на всеки пет възрастни и четирима от пет юноши (11-17 години) не извършват достатъчно физическа активност.”  [4]

Какво ще се случи с нас в бъдеще, когато все повече заживяваме в дигиталния свят и все по малко в биологичния? Това преклонение и култ към природата в днешно време всъщност показва колко сме се отдалечили ежедневния си и естествен живот в нея. Животът кипи в затворени помещения, пред компютри, в превозни средства.

Имам един любим филм – „Уол-и“. Една от линиите в разказа е бъдещето на човечеството. След като сме съсипали планетата, живеем на космическа станция в пълно охолство, лишени от всякаква креативност, глуповати и зависими. Придвижваме се  полегнали върху патформи, неспособни вече да ходим на краката си, с наднормено тегло. Колкото повече се обезвижваме, толкова повече се отдалечаваме от реалността и вътрешният ни свят обеднява.

  1. Осъзнаване чрез движение, Моше Фелденкрайс
  2. Истинската причина мозъците да съществуват, Даниел Уолпърт
  3. 12 правила на мозъка, Д. Медина
  4. WHO launches Global Action Plan on Physical Activity, 2018