Спирала като спирала

Вътрешният свят се процежда през очите. Щастливи, тъжни, уморени или безлични те са Космос когато се приближиш достатъчно близо и ги видиш.

Очите изглеждат още по-красиви, когато се подчертаят,  зрителният контакт е много важна част от комуникацията със себеподобните, а когато искаш да те чуят и видят привличането на вниманието е цел. 


Ролята на тази четина или мигли е да  предпазва очите от прах и дребни насекоми, смята се, че може би са и вид сензори, които отново имат предпазваща роговицата функция. Ние влагаме средства за да  мажем с черна вакса миглите си.

Като направя една груба статистика годишно използвам около 5 спирали.  Тук влизат купени от мен  и подарени, а те от своя страна биват сполучливи и несполучливи избори. Това е грубо 80- 150 лв. годишен разход, може и повече в зависимост от класа козметика.  Да, спиралата за мигли не е нещо от първа необходимост, лукс е. Затова не трябва да се гледа с лека ръка на избора й тъй като един лош избор е равен  на неудовлетвореност и едни пари хвърлени на вятъра.  Не се прекланям и не благоговея пред определени продукти и марки. Не се заривам с излишни покупки, рядко купувам нова спирала преди старата да е на свършване. Опитвам се да надмогвам поривът за вечното търсене на новото, понякога успявам. Както винаги ще има по-красиви, по-млади и по-добре справящи се в живота хора, така ще има все по-нови и по-обещаващи формули и продукти.

Спиралата е един от най- търсените продукти за грим, подлежи на честа подмяна – използва се ежедневно и изсъхва с времето. Една спирала е годна 6 месеца след отваряне.  Преди време, когато бях грим-консултант жените искаха от спиралата тези неща:

  • да не слепва миглите
  • да прави миглите по-дълги
  • да извива 
  • да създава обем
  • да не се рони
  • да не дразни очите
  • да не напластява
  • да се чисти лесно

Моите изисквания и днес са си същите, но последните години живеем във време на дивото консуматорство и „Черен петък“, а пазарът на козметика няма нищо общо с този отпреди 10 години, с предлагане на нови и нови продукти,  социални медии  от които с един клик имаме достъп както до  полезна информация така можем и да се удавим в море от ревюта в търсене на отговора на въпроса „Коя е най-добрата спирала?“  Желанието да имам най-новото не може да бъде задоволено, затова се радвам на наличното и преправям въпроса на „Коя е най-добрата спирала да мен?“ Персонализирането е начинът да отсеем. Първо ограничавам избора ценово, слагам си лимит, после приоретизирам  по важност на желания ефект. 

Гримирането на миглите може да бъде естетично,  да създава драматичност и  съблазнителност в погледа. Има обаче и много примери в другата крайност, тя е свързана с прекаляване с продукти и превръщането на едни иначе красиви хора в гротеска. Във времето на Инстаграм и селфитата очите трябва да бъдат неестествено „отворени“, а  миглите големи, често изкуствени, но тази естетика не е моето нещо.

Аз залагам на по консервативни похвати. Не харесвам изкуствени мигли, не харесвам натрупана и „тежка“ спирала върху миглите.  Това, което върши работа за мен е подчертаване на наличното каквото и да е то.  Най-добрата спирала за мен би трябвало да   разресва добре, да обхваща и по-късите мигли, а обемът, който се създава да не е от пренатрупване на продукт и слепване на миглите. Не трябва да стоят като клечки. С четката трябва да извивам,  миглите ми са сравнително  прави, особено на лявото око.  Консистенцията не трябва да е нито много течна, нито много суха. Има спирали, които след 2-3 седмици използване започват да вършат добра работа, други са по-сухи още с отварянето.  С тези изисквания си мислех, че почти всяка спирала би могла да се справи защото все пак не дотам добрата консистенция би могла да се компенсира с една добра техника на нанасяне. Спиралата, за която ще стане въпрос обаче ми показа, че на пазара съществуват всъщност доста отличаващи  се от масата продукти.

Става въпрос за  Angel Eyes  на Artdeco. Черна, 10мл., 26,90 лв. Вероятно това е един от топ продуктите на марката. Използвам спиралата вече повече  от месец. Нямам никакви забележки. Първо впечатление прави четката. Конусообразна е  и благодарение на по малката си предна част обхваща обхваща и по късите косъмчета  и така тушът е нанесен равномерно. С няколко движения миглите стоят оформени като продуктът е полепнал върху всяка  по отделно. Консистенцията е кремообразна, с точната  гъстота, няма ронене. Нанасям  на два слоя.

Предишната спирала, която ползвах беше на Revlon, Mega Multyplier (ревю instagram)  с фибри за обем и дължина, в момента струва  около 22 лв. и е 8,5 мл. Не бих се върнала към нея след Angel Eyes. Тя на практика няма минуси и не знам с какво ще ме впечатли следващата.

Колкото важна е формулата, толкова важна е и техниката на нанасяне. Наистина добре изглеждащите мигли са неслепнали и извити. Нанасянето трябва да обхваща миглите от корен. Ако са прекалено прави една извивачка за мигли ще реши до някъде въпроса. 

За да придам илюзия за обем слагам черен молив съвсем леко в основата на миглите отгоре, както и във вътрешната страна на клепача само в ъгълчето. Когато сенките са по светли на този фон миглите изглеждат по-дълги.

Хубаво е миглите да се разресват със суха четка след нанасянето на спиралата. Може да е от някоя стара спирала. Така излишните натрупвания на продукт се махат и миглите изглеждат по-естествено.

Ако миглите са редки и падат при махане на спиралата може би е добре да се ползва основа под нея и някакъв подхранващ продукт.

DSC_6808
Докато позиционирам продукта  някой си паркира колата и ми хареса така.

 

page12

IMG_3817

Фитнес осъзнаване

Как започна всичко?

Всичко  започнало 1982 г., (имало световно по футбол) когато съм се родила. Дали обаче всичко започва с раждането всъщност? Не сме ли съставени както от едно твърдо ядро „Аз“ така и от предци и наследници? Харесва ми мисълта, че в мен по някакъв начин продължават да живеят парченца от моя род, че има неща, които остават след нас, че това „Аз“  може да се променя и подобрява, че може да дава добър пример на следващите поколения.  За един обикновен човек, посредствен за какъвто аз се смятам, е съвсем по силите ако не да подобрява света чрез велики дела то поне да не му вреди чрез начина си на живот  и примера който дава на децата си и околните.

Започвам така разказа си уж от далече. Какво общо има фитнесът (използвам го като обобщено понятие) с предци и наследници, както и въобще потапянето и разгръщането в темата  ще става по нататък в блога вероятно.  Тук няма да говоря за времето, в което съм гладувала за да отслабна и съм тренирала хаотично с цел влизане в определени килограми и дънки,  (вероятно като всяко нещо и това има своя смисъл) тук и сега става дума за осъзнатия  избор да променя навиците си, подобря здравето си, да се харесвам повече и да бъда добър пример и вдъхновение за себе си, децата си и може би някой друг, на когото това е нужно.

Никога не знаеш кой те гледа, и какво отключва в него поведението ти и начина, по който изглеждаш. Една единствена случка може да задейства мощен процес на промяна. Така може би година-две преди да забременея  бях с компания на палатки на една река. Аз си седях, припичах се на слънце, а едно момиче не спираше да скача от скалите, беше атлетична и пълна с енергия за разлика от мен. В този период не се хранех добре, падаше ми кръвното, ходех на фитнес, но натоварванята бяха неадекватни. Въобще концепция и визия липсваше. Информацията, на която попадах преповтаряше едни и същи глупости от женските списания.

Когато разбрах, че съм бременна с първото ми дете много мислех за това „какъв родител искам/ не искам да бъда“, „как детето ми ще ме вижда“, „каква представа ще изгражда за мен във времето“.  Беше време за равносметки и изграждане на визия за бъдещето ми на майка, а с това и превръщането ми в модел за поведение. Спрях цигарите веднага и си обещах, че след раждането ще бъда в най-добрата си форма.

Появата на детето беше мощен момент, пълен със заряд, отприщващ неподозирани сили. Всичко беше вече различно. Сякаш бариери и стени се  бяха срутили. Изпълнила бях голямата задача, някакво бреме беше паднало, някакво ограничение беше отпуснало малко хватката си около мен.  Можех вече спокойно да правя нещата по различен начин защото смених перспективата и стереотипния дневен ритъм на работещ човек.  Вече имах някой, който няма да ме изпусне от поглед  и несъзнателно ще повтаря модели.  Сякаш като Върколака от любимия ми X Men обикновенните нокти се бяха превърнали в стоманени. Получих ъпгрейд.

Още преди бременността бях започнала да търся информация и да се самообразовам по темите хранене и тренировки. Вече бях запозната с Високомазниното хранене и тренировките с тежести, трупах теория,  но оставях информацията да отлежава за след раждането. Докато бях бременна ходех на йога за бременни  и това беше нещо като първи стъпки по реализацията на идеята за промяна. Най-ценното от това занимание беше, че се научих да установявам по-добър контакт със себе си  и желанието за личностно развитие се засили.

Няколко месеца след раждането си бях направила план за действие. Придържах се към Високомазнино-нисковъглехидратно хранене, правех йога и интервални тренировки, разхождах се всеки ден и тичах в гората, беше зима. Водех си дневник, в който записвах какво съм правила, през седмица-две записвах мерките си, снимах се за да следя прогреса, а това допълнително може да  мотивира. Всеки ден пробвах едни и същи дънки, които първоначално въобще не можеха да преминат най-широката част на ханша.  Свалянето на килограми се случваше бавно,  не се отказвах, което беше нещо ново и изненадващо за мен. Създавах нови навици и променях начина си на живот и мислене. Гледах клипчета, четях статии и разкривах нови територии от това коя съм аз и какво мога.

За шест месеца свалих излишните килограми, че и малко в повече. Чувствах се страхотно от факта, че правя нещо за себе си и съм открила област, над която имам контрол и управлявам успешно,  това определено повдига самочувствието, разширява хоризонта и открива нови възможности и в други области от живота. Задоволява вътрешната потребност да си добър в нещо. Имах енергия да гледам адекватно детето си и  да ставам по-добър родител и партньор, подобрявайки физическото си и психическо състояние. Едно бебе може да бъде учител и вдъхновител.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Съставките според мен за да се вплете фитнесът в ежедневието са:

  • желание за промяна
  • самообразоване и критичност
  • започване с нещо сравнително лесно, което ти е по силите и постепенно увеличаване на натоварването
  • проследяване на прогреса, водене на дневник
  • поддържане на вдъхновението и мотивацията чрез вяра и потапяне в процеса, без фиксиране толкова в конкретна цел, удоволствие от самата тренировка тук и сега
  • осъзнаване на ползите в краткосрочен и дългосрочен план (подобряване на самочувствие и настроение, подобряване на кондицията, превенция на здравословни проблеми, по-добра психическа устойчивост, памет и др.
  • контактът със себеподобнил чувствотол че не си сам
  • постоянството