Движението е смисъл

Докато тренирам, в почивките между сериите, на бягащата пътека, докато пренасям дърва, чистя или се разхождам ми идват най-добрите идеи, зареждам се с позитивизъм и настроение. Все едно мислите ти ги залива филтър и те стават по-ярки и живи. Някаква вълна свежест и младост се излива и реалността се съживява и актуализира. Тялото се подрежда, раменете и гърбът се изправят и чрез работещите мускули мозъкът „си дава“ знак така да се каже, че деградацията малко се отлага щом има смисъл да поддържа тази конфигурация. Формата следва функцията.

Кое е това нещо, което най-много ни променя? От момента, в който детето проходи то започва все по-пълноценно да опознава света и да комуникира, да взаимодейства с предметите и повърхностите. Всяко фино движение развива мозъка му и все повече актуализира предствата му за света и собствения му Аз-образ. С времето и движенията, които се извършват този образ се развива и за всеки човек той е уникален. Има значение дали си се научил да пишеш, дали си усвоил свиренето на даден инструмент и знаеш ли чужди езици. [1]

Движение е дишането, кръвообръщението, храносмилането,  виждането. Всяка емоция, която изпитваме има свой външен израз чрез позите и жестовете на тялото. Нервната ни система е ангажирана предимно с движението.

Всяко наше действие освен мисъл, усещане, чувство, съдържа и движение. „Ако някой от тези компоненти се редуцира, така че почти изчезне, самото съществуване на личността ще бъде поставено под заплаха.“ [1]

Неврологът Даниел Уолпърт изследва причините за съществуването въобще на мозъка и стига до предположението, че движението е истинската причина за това. Мозъкът съществува не за да възприемаме света и мислим, а за да „произвеждаме адаптивни и сложни движения“ Всъщност целият опит, който натрупваме чрез когнитивните си функции е за да предвиждаме и планираме движения.“ Няма еволюционно предимство да пазите  спомени или да възприемаме цвета на розата ако това не повлиава  на начина, по който ще се движите по нататък в живота си. За тези които не вярват на това твърдение – на планетата има дървета  и треви които са без мозък но свързващото доказателство е едно елементарно животно  – скромната тихоокеанска хорада. Има нервна система и плува в океана през целия си детски живот. По някое време се прикрепва към някоя скала. И първото нещо, което прави, когато се прикрепи към скалата, която никога не напуска е да смели мозъка и нервната си система като храна.“[2]

Ние прекарваме все повече часове седнали  и  все по-малко се движим в  сравнение с нашите предци, които според учените са изминавали 12 мили дневно (19.31 км). Те са откривали света движейки се непрекъснато през реки и джунгли постоянно в животозастрашаваща опасност, което вероятно означава, че мозъкът е еволюирал благодарение на физическата активност. [3]

Колко крачки правим днес обичайно, без да си поставяме за цел и да отделяме специално време за активност? Много малко. Има мнения, че между 5000 и 10000 крачки  е минимума, които трябва да се правят дневно.

Физическата заседналост  причинява освен  здравословни проблеми и огромни  финансовите разходи. В световен мащаб заседналостта се оценява на стойност 54 млрд. щатски долара в директна медицинска помощ, от които 57% се поемат от публичния сектор и допълнителни 14 милиарда щатски долара се дължат на загуба на производителност. “В световен мащаб един на всеки пет възрастни и четирима от пет юноши (11-17 години) не извършват достатъчно физическа активност.”  [4]

Какво ще се случи с нас в бъдеще, когато все повече заживяваме в дигиталния свят и все по малко в биологичния? Това преклонение и култ към природата в днешно време всъщност показва колко сме се отдалечили ежедневния си и естествен живот в нея. Животът кипи в затворени помещения, пред компютри, в превозни средства.

Имам един любим филм – „Уол-и“. Една от линиите в разказа е бъдещето на човечеството. След като сме съсипали планетата, живеем на космическа станция в пълно охолство, лишени от всякаква креативност, глуповати и зависими. Придвижваме се  полегнали върху патформи, неспособни вече да ходим на краката си, с наднормено тегло. Колкото повече се обезвижваме, толкова повече се отдалечаваме от реалността и вътрешният ни свят обеднява.

  1. Осъзнаване чрез движение, Моше Фелденкрайс
  2. Истинската причина мозъците да съществуват, Даниел Уолпърт
  3. 12 правила на мозъка, Д. Медина
  4. WHO launches Global Action Plan on Physical Activity, 2018

Какво е да се грижиш за себе си?

Дали е  да се „поглезиш“  с нова покупка или нещо сладко или пък е да слагаш своите нужди на първо място, дали е стремежът „да разпуснеш“ след тежък и стресиращ ден? Грижиш ли се или си угаждаш?

Напоследък е модерно да се говори колко е важно да се грижим са себе си. Някак допълнително се натягат и невротизират стремежите за по-добро живеене. Много хора правят списъци от какви вредни навици ще се отърват в понеделник или от Нова година. Понякога тази стратегия може и да сработва, но е важно да се открие какъв дефицит запълва вредния навик и с какво по-полезно занимание или друг навик може да се замести. Защото да разчиташ само на волята си да не ядеш сладко например е кауза обречена на неуспех. Много лесно само една изядена бонбона на рожден ден, например може да отприщи неконтролируем глад за сладко и връщане отново в омагьосания кръг. Казваш си „така и така прегреших, я по-добре да си хапна“. После идват самообвиненията и така пак и пак. Това е само един пример, че е много лесно да решиш да спреш и да го направиш, но е трудно да се намери начин, лично твой, не готова рецепта, по който да продължиш да следваш плана си. Понякога може да е по – добре тотално да обърнеш възприятието за себе си и вместо да си мислиш, че трябва да се променяш да се приемеш и обичаш какъвто си в този момент. Когато съм искала да отслабвам, а не се е получавало съм си казвала, че и с килограмите отгоре се живее, че и така се харесвам и дори да остана с тези килограми за в бъдеще това няма да е проблем. Така се получава някакво успокоение и много по-леко и плавно са се получавали нещата в желаната посока. Когато не съм си налагала забрани върху храни най-зряло и осъзнато съм се придържала към начина на хранене, който съм определяла за подходящ.

Трудно ми е да кажа конкретно какво значи да се грижиш за себе си. Най- обобщаващото, което ми идва, това е благополучие във физически, душевен и социален план. Горе-долу такава е и дефиницията на СЗО за  здравето. Тези три аспекта са взаимосвързани и не бива да се действа едностранно.  Освен това има йерархия на приоритетите в зависимост от житейската ситуация, но каквато и да е тя правилото ми е да правя оптималното и възможното в нейните рамки. 

   То е като колело разделено на три (физическо, душевно и социално благополучие). И за да върви гладко стремежът е  всичките три парчета да са сравнително еднакво представени.    За всеки човек обаче това да се погрижи за себе си изглежда по различен начин. Пътувания, козметични процедури, спортуване, здравословно хранене (каквото и да значи), ходене на редовни профилактични прегледи, личностно развитие, духовно израстване, материална сигурност, психотерапия, социално признание и контакти и още и още…Какъв обаче критерият за оптималното съотношение и баланса? Защото винаги може да се залитне в  крайност и един положителен стремеж да се изроди и превърне в карикатура или мания. Да се грижиш за себе си не е равнозначно на това да ти е приятно и обикновено не е бляскаво и инстаграмско. Искат  се  усилия, осъзнаване и самонаблюдение, а те понякога са свързани с болка и отхвърляне защото за определен период оставаш слаб и уязвим когато някоя защитита падне. И в този момент за да преодоляваш трудностите е нужно да порастваш. Да се освобождаваш от излишното, да не се вкопчваш. Да приемеш и да не се плашиш от това, че се променяш. Да се грижиш за себе си означава да се самоуправляваш и развиваш. И познавайки се добре  да персонализираш грижата за себе си според собствените си предпочитания и нужди. Няма кой да го направи вместо теб и да ти даде рецепта, най-много да ти покаже прозорец през, който ти решаваш дали да видиш.  Няма перфектна диета, треньор…начин на живот защото всеки човек е различен и е важен индивидуалния подход. Движението е най-универсалната дума, която може да се свърже с грижа и полезност.

За мен грижвата да се движа, обхваща и физическата и душевната страна на здравето. След 6 години тренировки и фокус върху движението мисля, че се научих да откривам оптималната доза за настоящето така че ползите да са оптимални.   Когато   ми се случи да не се наспивам достатъчно знам, че  ползата  от тренировката ще е под въпрос защото заради лошото възстановяване от недостатъчния сън  ресурсите на тялото ми  приоритенто ще се насочат към жизнено важните системи, а не в това да се изграждат мускули. Тялото ще се изтощава от тренировките още повече ако сънят не е достатъчен колкото и да ми се тренира очевидно трябва да се погрижа и за съня си.  Както и апетитът ще е повишен за да компенсирам липсата на сън. Ако  храната не е достататъчна няма да е добре или пък ако се вманиачавам и претренирам също. От едно вманиачаване ще има негативно отражение и върху социалната сфера, човек започва да се самоизолира  в опит да се предпазва от вредна храна, алкохол, това, че другите хора не споделят същите виждания. От друга страна пиенето на чаша-две вино отвреме-навреме макар и да не се вписва особено в графа „здравословно“,  може да е чудесна грижа за себе си. 

Критерият за това какво е да помага да се развиваш и да се движиш наред. Да не коства прекалено много усилия, това е по-добра стратегия в дългосрочен план. С възможно най-малко усилия да се постигат оптимални резултати.

Кое  ти е важно наистина? Кое те отклонява? Движишли се достатъчно? Храниш ли се добре? Спиш ли достатъчно?  Обичаш ли? Прекарваш ли време с любимите си хора? Твориш ли? Допринасяш ли с нещо за дрегите?

Една умна жена ми каза „не спирай да твориш“. Опитвам се да творя в хобитата си и най-ценните си отношения с хората да ги правя много цветни, здрави и зареждащи.

Направи си експеримент. Ревизирай как са трите аспекта на здравето ти! Какво е добре, какво не е, какво искаш да промениш и какво можеш да промениш веднага. Опознай границите си и усещай кога ги приближаваш за да не се  изчерпваш  прекомерно. Всяко нещо може да променя знака си в определен контекст.