Парфюмът“ на Патрик  Зюскинд и Психология на обонянието

Така става понякога започваш едно, а интересът те завежда по най-различни пътища. Може би трябваше да са два или три отделни текста, но каквото такова.

В момента чета „Парфюмът“ на Патрик  Зюскинд. Преди доста време гледах едно интервю с  Кърт Кобейн, в което беше казал, че това е любимата му книга и така в мен остана  идеята някой ден да й обърна внимание. В момента съм до половината и много ми харесва, особено начинът, по който Зюскинд разказва, с език предизвикващ силни и предизвикателни образи.   Накратко –  Париж, 18 век, „по времето за което говорим, в градовете цареше воня, невъобразима за нас, съвременните хора“. Това е история за един убиец – гениално чудовище, който още с раждането си оцелява по един много специфичен и устойчив начин, въпреки за(от)хвърлянето от тази, която го е родила. Тя буквално го ражда сред мъртва риба.

 „И тогава против всякакви очаквания, новороденото под тезгяха изплаква. Хората проверяват, съглеждат детето и го измъкват изпод рояк мухи, изкормени вътрешности и отрязани рибешки глави. По закон го дават на дойка, а майката арестуват. Тъй като си признава и без да го усуква заявява че пак е щяла да остави това изчадие да пукне, както впрочем е сторила вече с другите четири, я изправят пред съд, осъждат я за многократно детеубийство и няколко седмици по-късно отсичат главата й на площад „Дьо Грев“.

Жан Батист Грьонуй има невероятно обоняние и способност да вижда света през миризми и аромати, чрез тях мисли, чувства и живее. Дали не се стреми да създаде най-невероятния парфюм защото дълбоко в себе си копнее за онази първа изгубена връзка? Той се затваря и вътре в себе си изгражда спасителната си капсула, в която намира утеха, вдъхновение и преживявания, там няма хора, а аромати.

„Миризмите имат силата да убеждават по-силна от тази на думите, външния вид, емоциите или волята. Убеждаващата сила на една миризма не може да бъде отблъсната, тя влиза в нас като дъх в дробовете ни, изпълва ни, пропива ни напълно. Няма лек за това.”

„Защото хората биха могли да затворят очите си за величието, за ужасите, за красотата и ушите си за мелодии или измамни думи. Но не можеха да избягат от миризмата. Защото ароматът беше брат на дъха.“

„Имаше само едно нещо, което парфюмът не можеше да направи. Не можеше да го превърне в човек, който може да обича и да бъде обичан като всички останали.“

Патрик Зюскинд не обича да се показва, отказва награди и няма много информация за него, наричат го „най-известният писател, който постоянно успява да не бъде известен“.

„Зюскинд живее уединен живот между Мюнхен и Франция. Той е дал общо четири интервюта, според вестник Süddeutsche Zeitung, повечето от които от 80-те години.“

„Патрик Зюскинд още като ученик имаше мечта. Той искаше да напише бестселър, за да може да живее от хонорарите, без да се тревожи за това в бъдеще. Планът му несъмнено проработи. През 1985 г. публикува романа „Парфюмът – историята на един убиец“ – една от най-успешните немски книги от следвоенния период, преведена на 46 езика, продадена в над 15 милиона копия и филмирана през 2006 г.“

„Показвайки изкривения си малък пръст на дясната  ръка, г-н Зюскинд каза, че отдавна има семейна шега, че този незначителен физически дефект му е попречил да стане велик пианист – шега, която той иронично промъкна в автобиографията си.“

„Той каза, че първоначално е мислил да позиционира  действието в настоящето, но е бил привлечен от Франция от 18-ти век, защото „тогава се е появил този тип модерен човек, тази тъмна страна на Просвещението.“

https://www.dw.com/en/germanys-most-mysterious-author-patrick-s%C3%BCskind-at-70/a-48050838

https://www.sueddeutsche.de/kultur/patrick-sueskind-70-1.4382549

https://www.br.de/themen/kultur/inhalt/literatur/bayerische-schriftsteller-sueskind100.html

Психология на обонянието

Обонянието ни е много, много важно. Аз го изпитах когато го загубих при боледуването ми от Ковид. Тогава загубих за известно време както обонянието си  така и вкуса. Не усещах никакъв мирис, чувствах се обедяла и тъжна заради това, на моменти се чудех какво ще е ако така остана цял живот.  Загубата не стана постепенна, а внезапна и категорична, колкото и силни парфюми да се опитвах да усетя, да доловя дори малък полъх, но нищо не ставаше, абсолютно нищо в продължение на две седмици.  Вкусът ми успя да се възстанови напълно,  мирисът не съвсем – част от любими храни вече миришат различно, но се радвам, че мога да усещам аромати, както за да се наслаждавам тук и сега на ароматите, така и да се ориентирам, защото миризмите са част от фона и средата, в която живеем. Да мога да се връщам в различни моменти от миналото, да имам лесен достъп до представите си и емоциите свързани с различни аромати е неоценимо богатство.

Зрението и слухът често се считат за върха в йерархията на сетивата, но често не  осъзнаваме решаващата роля, която миризмите играят в нашето разбиране за околната среда и много от ежедневните решения. Социалните миризми ни помагат да изграждаме взаимоотношения, да намерим партньори, да пазим ключови спомени, да избягваме опасности и да предотвратяваме болести.

Учените започват все повече и по-задълбочено да разбират колко сложно е нашето обоняние и как то се преплита с  психическото и физическо ни здраве. Изследване на експерименталния психолог  д-р Памела Далтън се фокусира върху това как нашите емоции и когнитивни процеси влияят върху начина, по който усещаме миризмата и как миризмата влияе върху нашите емоции и спомени.

Аносмия е терминът, с който се изразява пълна загуба на обоняние.

Във връзка с това, че хората не осъзнават колко важно е то, докато не го загубят д-р Далтън казва:

„Това е част от тъканта на живота ни, която просто не оценяваме, докато не бъде отрязана. Така например хората говорят за това, че се чувстват откъснати. Те също казват, че се чувстват дезориентирани или изгубени. Прегръщат любим човек и чувстват, че важна част от емоционалната реакция липсва, разпознаването на това кой е, което дори не са осъзнавали, че е кодирано като част от тяхното представа за този човек, докато не се е появила липсата.“

От интервюто с д-р Далтън разбрах, че съществуват изследвания с обучени кучета, които благодарение на силното си обоняние могат да надушват маркери на различни заболявания и потърсих повече информация:

„Обонянието на кучетата е толкова фино, че те могат да забележат и най-малката промяна в човешката миризма, причинена от болест. Кучетата могат да разберат и най-малките промени в хормоните или летливите органични съединения, отделяни от болни клетки. Кучетата могат да помогнат при диагностицирането на заболяването.“

Най-известни с откриването на рак. Те могат да бъдат обучени да надушват различни видове, включително рак на кожата, рак на гърдата и рак на пикочния мехур.

В проучване от 2006 г. пет кучета са обучени да откриват рак въз основа на проби от дъха. Кучетата успяват да открият рак на гърдата с 88 процента точност и рак на белия дроб с 99 процента точност. Те биха могли да направят това през всичките четири етапа на заболяването.“ (https://www.understandinganimalresearch.org.uk/news/the-science-of-sniffs-disease-smelling-dogs)

Според д-р Далтън  основният нерешен въпрос относно обонянието е как всички тези рецептори работят заедно и казват на мозъка ни какво мирише?  Всеки от нас има около 400 различни типа рецептори, които се комбинират по различни начини, за да изпратят сигнал до мозъка, който да ни каже, че миришем един  определен вид  кафе, а не друг, толкова фино разграничение. „Все още не разбираме – визуалният свят и слуховият свят работят в две или три измерения. Миризмата може да работи в много повече измерения и ние все още се опитваме да разберем как.“

 Интервюиращ: Знаем, че определени миризми връщат ярки образи на определено време или място. Защо обонянието и паметта са толкова свързани?

Далтън: Е, смятаме, че отчасти поради анатомичната им близост в мозъка, тази миризма всъщност е част от лимбичната система – нашата емоционална система, която ни позволява да изпитваме удоволствие, страх, тъга и т.н. А също и част от хипокампуса, където се съхраняват спомените, особено емоционалните спомени. Когато помирисваме нещо, често не идентифицираме веднага какво е то. Това, което имаме е асоциацията между този аромат и човек, място, преживяване, обстановка. Така че това е почти репликация, която ни връща към този спомен по начин, по който и други стимули могат да го направят, но не на такова емоционално ниво. Мой колега проучваше това преди няколко години и установи, че въпреки че миризмите не са по-добри при извикването на спомен, когато хората си припомнят спомена, който е свързан с миризмата, те го описват с много по-емоционални термини и вероятно се усещат много по-емоционално в същото време. И така ние смятаме, че взаимовръзките в кората са това, което е отговорно за това незабавно усещане за прилив от емоции или прилив от спомени, когато помирисваме нещо. Парфюм, който носеше нашата баба, или аромат на бивше гадже, или миризмата на тебешир от първи клас в училище, когато все още използваха дъски.

Тук целия интересен подкаст: https://www.apa.org/news/podcasts/speaking-of-psychology/sense-smell-covid-19

Обонянието е най-старото ни сетиво. Една от най-ранните му функции като прости организми е била да откриваме дали са полезни или вредни молекулите в нашата среда и след това да ги търсим или избягваме. Поради близостта на обонятелните и свързаните с емоциите зони, въпреки че учените не са сигурни за точния механизъм – дисфункциите на обонянието са тясно свързани с разстройствата на настроението.

„Когато вървите по улицата, съзнателно посочвайте какво помирисвате … колкото повече използвате обонянието си, толкова по-силно става то.“

Dawn Goldworm (международно признат експерт по обонянието и носът зад успешните аромати за Lady Gaga, Nike, American Express, Valentino, Cadillac и много други)

„Тъй като парфюмерийната индустрия остава  толкова затворена, по-широката публика не разбира цялото изкуство, наука и креативност, които продължават да създават аромати.“ (https://languageofaroma.com/the-experts/dawn-goldworm-2/)

Обонянието е единственото напълно развито сетиво, което плодът има в утробата, и то е най-развитото при децата до около 10-годишна възраст, когато зрението поема надмощие. И тъй като „миризмата и емоцията се съхраняват като един спомен“, казава Goldworm, детството обикновено е периодът, в който създаваме  „основата за миризми, които ще харесваме и ще мразим до края на живота си“.

Венкатеш Мърти от Харвард, професор по природни науки казва: „Когато дъвчете, молекулите в храната се връщат обратно през носа към вашия назален епител“, което означава, че по същество „всичко, което смятаме за вкус е миризма. Когато опитваме всички красиви, сложни вкусове … всички те са миризма. Мърти каза предлага да  проверим тази теория, като стиснем носа си, когато ядем например ванилов или шоколадов сладолед. „Всичко, което може даа усетите  е сладко“.

 Изследванията показват, че хората, които губят обонянието си, стават по-депресирани, а хората с депресия имат по-лошо обоняние. Най-честите причини за загуба на обоняние традиционно са болести, инфекции и травми, но обонянието е изправено пред нова заплаха от замърсяването на въздуха. Няколко проучвания са установили, че жителите на по-замърсените градове имат по-лошо обоняние от хората, живеещи другаде.

Обонянието може да е най-важният, макар и най-финият фактор за физическото привличане, защото носът може да разпознае сложни механизми като сексуалната съвместимост, въпреки че съзнанието не го осъзнава.

В едно известно проучване изследователите накараха мъже да носят нови тениски в продължение на две последователни нощи. По-късно участничките в проучването подушват всяка тениска и преценяват кои имат най-привлекателния аромат. Предпочетените тениски са носени от мъже, които имунологично се различават от тях. Това има биологичен смисъл, тъй като сдвояването на различни имунни системи може да означава по-здраво поколение. Някои проучвания показват, че различни MHC гени, които разпознават чужди вещества, довеждат до по-ниски нива на ранни спонтанни аборти при двойки.

https://www.psychologytoday.com/us/basics/scent

Снимка:

https://www.museodelprado.es/en/the-collection/art-work/the-sense-of-smell/adff981e-a317-4152-9e04-05ada13be226

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s