Самочувствие и деца


Самочувствието е нашата субективна оценка и мнение за собствената ни личност, за нашите качества и ограничения. Когато кажем за някого, че се чувства добре в кожата си имаме предвид, че той има добро самочувствие. Здравото самочувствие е от голямо значение за това да имаме пълноценен живот, както вътрешен, така и в обществото. Самочувствието ни е динамично и постоянно търпи промени, в зависимост и от постоянно променящата се житейска ситуация, важно е тези промени да не са твърде резки.
Нашето самочувствие определя доколко се харесваме и ценим, доколко можем да взимаме самостоятелни решения в живота си и доколко можем да ги отстояваме и поемаме отговорност за тях. Доколко сме склонни да опитваме нови и трудни неща, доколко проявяваме добро отношение към себе си, когато правим грешки, доколко се самообвиняваме, доколко имаме устойчивост към стрес. Смятаме ли се за достатъчно добри?

Не би било голяма изненада да кажем, че самочувствието ни се формира още в детството.
Деца със самочувствие:
се чувстват харесвани, приети, уверен, горди от това, което могат да правят, мислят добри неща за себе си, вярват в себе си.
Деца с ниско самочувствие:
са самокритични и строги към себе си, чувстват, че не са толкова добри като другите деца, мислят за моментите, в които се провалят, а не когато успяват, липсва увереност, съмнявам се, че могат да направят нещата добре.
Изграждането на самочувствието на едно дете започва още с появата на идеята за детето в мислите на родителите му и пространството отделено за него там. След това с погледа, думите, физическия контакт, с които му се показва, че е добре дошло в този свят, че има място за него, че светът е едно сигурно място, че принадлежи към дадена група.
Важно е също дали и по какъв начин се отправя критика към детето, когато не се справя с нещо, доколко се проявява търпение, учим ли го как да се справи по-добре следващия път. Забелязваме ли кои са силните му страни, насърчаваме ли го да ги развива? Усеща ли, че сме до него, а не да вършим нещата вместо него?
Децата се чувстват ценни, когато помагат в домашните задължения, когато това, което вършат има значение за другите. Това не става от днес за утре, нито принудително, а постепенно, още когато се забележи, че детето само проявява интерес към домакинстване.
Когато им се покаже начин, по който да се успокояват, да изразяват с думи чувствата си, да рисуват, да пишат в дневник. Много са приятни ритуалите вечер, да се проведе разговор за това как е минал денят, какво се е случило. Много често децата споделят повече, когато не чувстват, че нещата са нарочно ситуирани и режисирани с цел да се изкопчи някаква информация. Една кратка разходка след вечеря създава условия за автентичен и откровен разговор без принуда. Децата обичат да слушат нашите истории от детството, какво на нас ни е било трудно и как сме се справили или не сме успели в дадения момент. Всяко нещо се учи и най-вече през примера. Ако за нас е важно да говорим и споделяме и за тях ще е.
Важно е да се стимулира самостоятелност и способност за вземане на решения и правене на избори, но от друга и да не се делегират непосилни и неадекватни задачи и отговорности, да има сигурна рамка и граници адекватни на възрастта, в които детето да се чувства свободно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s