Нишките

Получаваме и губим и се затваряне много лесно за да не боли, за да не чувстваме. Жертваме възможността да усетим пълнокръвно хубавите емоции в името на това да останем анестезирани за болката. Стоим някъде далеч и гледаме света като през стъкло.
  Губим, но има неща, които остават след загубата и болката и за тях си заслужава да оставим сърцето си отворено.
Какво остава от нас, от мен след опустошението? Някои носим големи пространства в себе си, превърнати в пустиня и се учим да живеем с това. Учим се да сме благодарни за оазисите, учим се да измисляме начини да ги браним от неспирното желание на пустинята да ги превземе.
Да можеш да изпиташ емоционална болка е способност. Способност да надмогваш, да превъзмогваш, да се оставяш на живота да ти покаже, да ти разкрие по-голяма картина, следваща стъпка, по-подреден пъзел, който винаги ти посочва, че можеш още, че не си изгубен съвсем, че има както лошо така и добро и те съществуват като вълни и преплитащи се нишки – здраво въже. И е нужно да ги държиш преплетени за да не подивеят и да им станеш роб.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s