Психологическо насилие

Повода за този текст дойде от сериала Maid, който изгледах последните два дни (страхотна игра на Маргарет Куоли и Анди Макдауъл които са дъщеря и майка и в реалния живот). Една от основните теми в него е за насилието и трудността да се излезе от омагьосания кръг на предаването му през поколенията и за огромното влияние, което има за цялостната посока на един живот. Също и за  това как потенциала и светлината, която носиш може да не бъде проявена и че както винаги любовта в крайна сметка единствена може да победи и разкъса порочния кръг. За изборите и опитите, за пропадането. Във филма се засяга главно психологическото насилие, което присъства толкова много в живота ни, че всеки от нас в някаква степен може да е жертва и/или да упражнява такова.

Линк трейлър Maid

Текстът е компилация от няколко статии посочени по долу.

Психологическото насилие се основава на емоционален контрол над друг човек чрез атаки върху компетентността и способностите му („Не можеш да направиш нищо както трябва; „Ти си просто голям глупак“) или характера (напр. „Ти си мързелив, нехаресван, не ставаш за нищо“). Свързва се с експлоатиране, заплахи, подигравки или унизителни изказвания за жертвата или хора, които жертвата харесва, негативен тон на гласа, склоняване към престъпно поведение.

Основната цел на емоционалното насилие е да се контролира жертвата чрез дискредитиране, изолиране и заглушаване, както и да се предизвика срам и страх.

Емоционалното и вербално насилие може да започне внезапно, някои насилници в началото на връзката се държат нормално и да започнат след установяването й. Някои насилници могат целенасочено да дават много любов и внимание и често се опитват да накара другия човек да се почувства силно свързан с него, сякаш двамата са „срещу света“.

Едно изолирано събитие не се квалифицира непременно като емоционално насилие. Връзката може да се определи като емоционално насилствена, когато има постоянен модел на използване на обидни думи и тормоз, които понижават самочувствието на човека и подкопават психичното му здраве. Макар, че такъв вид  насилие се среща най-често в партньорски или брачни взаимоотношения, то може да се прояви и във всякакъв  друг контекст – приятелски отношения, между членове на семейството или колеги.

Какви са последствията от емоционално насилващи родители?

Емоционалното насилие в детството включва постоянна критика, унижение или отхвърляне. Родителите могат да пречат или забраняват на детето да изразява гняв или тъга, като по този начин задушават обхвата на емоциите му. Така мозъкът се научава да придава още по-голямо значение на негативните преживявания в сравнение с положителните, което прави родителското насилие дълбоко вкоренено. Това често води до емоционална болка, тревожност, депресия и трудности при формиране на стабилни и основани на доверие взаимоотношения. Терапията може да помогне да се преработи родителското насилие и да се изоставят неадаптивните механизми за справяне, които са развити в детството.

Няма значими различия между половете по отношение на разпространението на психологическото насилие, тъй като проучванията сочат, че огромното мнозинство от населението е преживяло известно ниво на психологическо насилие от възрастен член на семейството през живота си.

Емоционалното насилие е една от най-трудните за разпознаване форми на насилие. Жертвите често са изтощени и не могат да видят ясно вредната динамика. Те започват да вярват, че предизвикателствата в отношенията са по тяхна вина. Психологичното насилие може да бъде фино и коварно или открито и манипулативно. Това постепенно разрушава самочувствието на жертвите и те започват да се съмняват във възприятията си и реалността им често се изкривява. В крайна сметка жертвите се чувстват като в капан. Те са твърде наранени, за да издържат връзката, но и много се страхуват да я напуснат. Така цикълът се повтаря, докато нещо не бъде направено.

Откриват се тежки последици от емоционално насилие като антисоциално поведение, ниско самочувствие, интелектуални дефицити, академични затруднения, объркване, страх, здравословни проблеми, срамежливост, дефицити при решаване на проблеми, тревожност и трудности с разрешаване на конфликти и други социални умения. Дългосрочните последици могат да включват посттравматично стресово разстройство, безсъние и социално оттегляне. Освен това психологическото насилие често е предшественик на физическо насилие.

Хората често подценяват тежестта на психологическото насилие в сравнение с други форми на малтретиране, тъй като правните последствия са малко.

Как да го разпознаем?

Когато разглеждаме собствените си взаимоотношения нека не забравяме, че емоционалното насилие често е едва доловимо и може да е трудно да се разпознае. Един от начините е да помислим как ни карат да се чувстваме взаимодействията с партньор, даден приятел или член на семейството.

Нека не забравяме, че дори партньорът  да прави само няколко от тези неща, все още става въпрос за емоционално насилствена връзка. Капанът, в който може да се попадне е да си кажем „не е толкова лошо“ и по този начин да минимизираме дадено поведение.

 Всеки заслужава да бъде третиран с доброта и уважение.

Емоционално насилващите хора показват нереалистични очаквания:

Предявяват неразумни изисквания към нас

Очакват да оставим всичко настрана и да посрещаме техните нужди

Изискват да прекарваме цялото си време заедно

Не са удовлетворени, независимо колко се стараем или колко даваме

Критикуват ни, че не изпълняваме задачи според техните стандарти

Очакват да споделяме тяхното мнение (т.е. не ни е позволено да имаме различно мнение)

Изискват да посочваме точни дати и часове, когато обсъждаме неща, които ни  разстройват (и когато не можем да направим това, те могат да отхвърлят случилото се, сякаш никога не се е случвало)

Емоционално насилващите хора обезценяват:

Подкопават, отхвърлят или изкривяват нашите възприятия или реалността

Отказват да приемат чувствата ни, опитвайки се те да дефинират как трябва да се чувстваме

Изискват да обясняваме как се чувстваме отново и отново

Обвиняват ни, че сме „твърде чувствителни“, „твърде емоционални“ или „луди“

Отказват да признаят или приемат нашите мнения или идеи за валидни

Отхвърлят нашите искания, желания и нужди като нелепи или незаслужени

Предполагат, че възприятията ни са грешни или, че не може да им се има доверие, като казват, че преувеличаваме

Обвиняват ни, че сме егоисти или материалисти, ако изразим свои желания или нужди (очакването е, че не трябва да имате никакви желания или нужди)

Емоционално насилващите хора създават хаос:

Започват спор в името на спора

Отправят объркващи и противоречиви твърдения

Проявяват драстични промени в настроението или внезапни емоционални изблици

Имат забележки към дрехите, косата, работата и др.

Държат се толкова хаотично и непредсказуемо, че се чувстваш сякаш „ходиш по яйчени черупки“

Емоционално насилващите хора използват емоционално изнудване:

Манипулират и контролират, като ни карат да се чувстваме виновни

Унижават ни публично или насаме

Използват наши страхове, ценности, състрадателност или други „горещи“ бутони за да контролирате нас или ситуацията

Преувеличават нашите недостатъци или насочват към тях, за да отклоняват вниманието или за да избегнат поемането на отговорност за техния избор или грешките им

Отричат, че се е случило дадено събитие или лъжат за него

Наказват чрез въздържане от прояви на обич или мълчаливо отношение

Хората използващи емоционално насилие, се държат от позицията на превъзходство и имащи право:

Отнасят се с нас, сякаш сме по-нисши

Обвиняват ни за техните грешки и недостатъци

Съмняват се във всичко, което казваме и да се опитват да докажат, че грешим

Шегуват се за наша сметка

Казват, че нашите мнения, идеи, ценности и мисли са глупави, нелогични или „нямат смисъл“

Говорят снизходително

Използват сарказъм, когато общуват с нас

Държат се така, сякаш винаги са прави, знаят кое е най-доброто и са по-умни

Емоционално насилващите хора се опитват да ни изолират и контролират:

Контролират с кого се виждаме или прекарвате време, включително приятели и семейство

Наблюдават ни дигитално, включително съобщения, социални медии и имейл

Обвиняват ни в измама и ревност

Вземат или скриват на ключовете за колата ни

Искате да знаят къде се намираме по всяко време или използват GPS за проследяване на всяко движение

Третират ни като притежание или собственост

Критикуват или се подигравате на наши приятели, семейство и колеги

Използват ревността като знак на любов за да ни ограничават от това да бъдем с другите

Принуждават ни да прекарвате цялото си време заедно

Контролират ни финансово

Въздействие на емоционалното насилие

Когато емоционалното насилие е тежко и продължително, жертвата може да загуби цялостното чувство за себе си, понякога без нито един белег или синина, но раните остават невидими за другите, скрити в неувереността в себе си, безполезността и отвращението към себе си, които жертвата изпитва. Изследванията показват, че последствията от емоционалното насилие са също толкова тежки, колкото тези от физическото насилие.

С течение на времето вербалното насилие, критиките и манипулирането подкопават усещането за себе си на жертвата толкова много, че тя вече не може се възприема реалистично. След като това се случи, повечето жертви попадат в капана на насилническата връзка, вярвайки, че никога няма да бъдат достатъчно добри за някой друг. Постепенно се отдръпнат от приятелствата и се изолират, убедени, че никой не ги харесва. Нещо повече, емоционалното насилие може да причини редица здравословни проблеми, включително от  депресия и тревожност до стомашни язви, сърцебиене, хранителни разстройства и безсъние.

Първата стъпка в справянето с емоционално насилие е разпознаването му. Ако сме успели да идентифицираме някакви аспекти на емоционално насилие във връзката е важно да признаем това и така да поемем отново контрола над живота си. Заедно с това следва да поставим емоционалното и физическото си здраве като приоритет и да се погрижим за себе си, да започваме да поставям граници, които можем да отстояваме. Това да почиваме повече и да започнем да се храним здравословно могат да са първи стъпки в справянето с ежедневния стрес.

Важно е да спрем да се обвиняваме за това, което ни се случва и да осъзнаем, че въпреки всичките си усилия, никога няма да можем да променим емоционално насилващия човек, като направим нещо различно или като бъдем различни. Насилникът прави избора как да се държи и това което можем да контролираме е единствено нашия отговор на това поведение. Добре е да спрем да се обясняваме, а по-скоро да се разграничаваме от ситуациите. Следващата стъпка би могла да бъде изграждането на поддържаща мрежа и възстановяване на отношения с другите хора. Въпреки, че може да е трудно да кажем на някого какво преживяваме, може да помогне да поговорим с доверен приятел, член на семейството или дори професионалист за това, което изпитваме, да  прекарваме време с хора, които ни обичат и подкрепят и по този начин да започнем да изработваме план за излизане от насилствените отношения. Не трябва да се забравя,  че насилието често ескалира, когато лицето, което е малтретирано, вземе решение да напусне, затова трябва да се уверим, че имаме план за безопасност. Излекуването от емоционално насилие отнема време.

Източници:

https://www.sciencedirect.com/topics/psychology/psychological-abuse

https://www.verywellmind.com/identify-and-cope-with-emotional-abuse-4156673

https://www.womenshealth.gov/relationships-and-safety/other-types/emotional-and-verbal-abuse

https://www.psychologytoday.com/intl/basics/emotional-abuse

https://www.imdb.com/title/tt11337908/

Pexels Free Photos

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s