Синдром на самозванеца (Imposter syndrome)

„Не съм достатъчно добър за да бъда на тази позиция и очевидно ме надценяват“, „Какво ми дава право да бъда тук?“, „Просто имах късмет“, „Въпрос на време е да ме разкрият“

Случвало ли ви се е да се чувствате така сякаш постиженията ви не са заслужени, че сте измамили и заблудили тези, които са ви засвидетелствали признание за качествата и оценяват високо постиженията ви.  Синдромът на самозванеца е вътрешното преживяване, че не си толкова компетентен, интелигентен или талантлив за колкото другите те смятат. Имаш чувството, че всеки момент ще бъдеш разкрит и изобличен и постоянно търсиш външни  доказателства за своята некомпетентност.

Признаци на синдрома могат да бъдат съмнение в себе си и възможностите си, омаловажаване на успехите и качествата си, поставяне на завишени цели, страх, че няма да можем да оправдаем нечии очаквания, страх от провал, да не позволяваме на другите да видят недостатъците ни.

Терминът за пръв път е използван от психолозите Сюзън Еймс и Полин Кланс, изследвали жени, преживяващи този феномен на фона на изключителни академични и професионални постижения и отнасящ се за една перфекционистична тенденция всичко да се прави безупречно. Изследователите откриват, че синдромът на самозванеца се открива много по-рядко при мъже или ако го има е с по-ниска интензивност.

Клинични симптоми най-често докладвани при синдрома са генерализирана тревожност, липса на самочувствие, депресия и др.

Появата на такива преживявания се свързва с определена ранна динамика в семейството, стил на отглеждане, послания и интроекции на определени обществени стереотипи.

„Самозванците“ попадат в една от две групи по отношение на фамилната история. В първата попадат тези жени, които имали брат/сестра или роднина определен за инелигентен/надарен от семейството и с който тя не може да се мери. Една част от нея вярва в този семеен мит, а другата иска да го опровергае през академичните постижения, които не успяват да впечатлят семейството. От една страна постоянно продължава да търси начини за валидиране на интелектуалната си  компетентност, а от друга продължава да смята, че семейството й може да е право, съмнявайки се в себе си и чудейки се дали високите постижения са заслужени. Във втората група попадат жени натоварени с високи очаквания още от ранна възраст. Семейството смята, че момичето е надарено във всяко отношение – интелект, външен вид, таланти и няма нещо което да не й се отдава с лекота, тя е съвършена. В хода на развитието си обаче детето неминуемо се сблъсква със затруднения да постига определени неща и започва да чувства, че не може да изпълни очакванията. Така се появява противоречието. Накратко казано неадекватна обратна връзка от семейната среда.

Има няколко типа поведение, които допринасят за поддържането на тези представи. Такова може да е усърдието и упоритостта в работата лежащо върху страха „моята тъпота ще бъде разкрита“. Жената работи неуморно за да предотврати разкритието, а усърдието й се отплаща с отлично представяне и одобрение. Тя временно се чувства въодушевена, а усещането за успех прави трудно това да се откаже от омагьосания кръг. Успехът обаче е празен защото чувството за неискреност остава непроменено. Друго характеристика е основана на неавтентичност. Жената избира да не разкрива истинските си идеи и мнения, да не заема противоположна позиция. Вместо това представя точно това, което иска да чуе професора, ръководителя или колегата. Друг вид поведение е свързано с използването на чар за да се спечели одобрение.  Използва се за да бъде харесана и призната за интелектуално специална. На едно ниво вярва, че е глупава, но на друго, че е блестяща, креативна и специална ако правилният човек го открие. Тя търси авторитет, който да признае геният й и се опитва да го впечатли, използвайки дружелюбност, външен вид и сексуалност.

 Към днешна дата изследванията показват, че синдромът на самозванеца засяга широк кръг хора, а  не само жени професионалисти. Смята се, че 70 % от хората ще преживеят поне един епизод на този феномен. Важно е да се отбележи, че съмнението в способностите ни не е непременно свързано със синдрома на самозванеца особено ако не притежаваме необходимите умения и знания за справяне с дадена задача.

Източници:

Снимка: Pexels Free Photos

ClancePR, Imes SA. The imposter phenomenon in high achieving women: dynamics and therapeutic interventionPsychotherapy: Theory, Research and Practice.1978;15(3):241-247. doi:10.1037/h0086006

Sakulku J, Alexander J. The imposter phenomenonInternational Journal of Behavioral Science. 2011;6(1):73-92.

https://www.verywellmind.com/imposter-syndrome-and-social-anxiety-disorder-4156469

MOVIMIENTO N във Facebook и Instagram

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s