Кой живее в теб? В търсене на „истинския аз“

„Има само една причина за човешки провал и това е липсата на вяра в неговото истинско Аз.“
Уилям Джеймс

„Да познаваш себе си е началото на мъдростта.“
Аристотел

„Най-разпространената форма на отчаяние е да не бъдеш такъв какъвто си.“
Киркегор

Фразите „да бъдем себе си“ и „бъди какъвто си“ са се превърнали  в клишета. Често говорим за  необходимост да „намерим себе си“ или за процеса и пътуването ни през живота в откриване на това кои „всъщност сме“. Тази тема присъства широко в културата и изкуството ни. От една страна се цени съвършенството, успеха и красотата, от друга се търси уникалност, автентичност, личен почерк, но много хора се затрудняват да изразяват и разкриват себе си, свързвайки това със страх от отхвърляне, слабост и уязвимост. Ние искаме да се впишем и да бъдем приети от другите.

  Думи които можем да свържем с „истински аз“ са автентичност, индивидуалност, интегритет, себепознание, уникалност, същност, свобода, истинност.

Според К. Хорни „истинският аз“ представлява израз на истинските желания и чувства на индивида и неговия потенциал за по-нататъшен растеж и развитие. В психоаналитичната теория „истинския аз“ е общият потенциал на индивида, който би могъл да бъде развит при идеални социални и културни условия. Осъзнаването на „истинския аз“ е основна цел на терапията.

Присъщо за идеята за „истински аз“ е, че хората виждат себе си като имащи както външни пластове, така и вътрешно ядро, което не е задължително да се отразява във външните слоеве. Тоест има една вътрешна идентичност, за която в различна степен хората си дават сметка, в различна степен показват и използват за осмисляне на живота си. Липсата на връзка с „истинския аз“ или нарушения интегритет и независимост на личността  се предполага, че е предпоставка за различни здравословни проблеми.

 Идеята за „истински аз“ е свързана с нашето благополучие. Проучвания показват, че тези които се идентифицират с концепцията имат по-силно чувство за благополучие и цел. Също така хората, които взимат важни решения, ръководени от „истински аз“ се чувстват по-доволни от резултата от взетото решение. Хората вярват, че „истинският аз“ трябва да се ползва като ръководство при вземане на важни житейски решения. Да се чувстваш цялостен и завършен, а не фрагментиран, да си наясно и да приемаш както силните така и слабите си страни.

Учени помолили участници в едно проучване да опишат време в живота си, когато са чувствали, че животът им е смислен, както и такова, когато животът им е  изглеждал безсмислен. Анализът на съдържанието на разказите разкрил, че често смисълът се преживява, когато участниците изпитват чувство за контакт със себе си, като например „Животът има по-голямо значение за мен в онези моменти, в които съм близо до чувствата си, а не придържайки се към очакванията и задълженията “. Също степента, в която хората вярват, че поведението им е автентично, се отнася положително към оценяването на смисъла. Смисълът произтича по някакъв начин  от усещането, че целите, които човек постига са израз на това, което той вярва, че наистина е той самият. Според емпирични доказателства, „истинското аз“ трябва да бъде свързано с редица други източници на смисъл, като близки взаимоотношения, цели и автентично поведение. Истинския „аз“ предоставя на всеки човек уникална „житейска философия“, която може да се използва за вземане на решения за това кои отношения, поведение и цели са ценни  и важни като по този начин им придава смисъл и стойност.

Себереализацията и себеизразяването са сред най-висшите потребности в скалата на човешките нужди и оказват влияние върху здравето.

Азът в своето формиране и развитие следва закона на конгруентността: той непрекъснато се стреми да търси съгласуваност между възприятията за себе си и външната реалност. Когато азът е в съответствие с опита, индивидът е напълно функционален и здрав,  когато несъответствието не позволява успешното използване на защитните механизми, човек може да развие психологическо състояние на дезорганизация.

Истински Аз и фалшив Аз

Ние растем и се развиваме благодарение на генетичните ни характеристики и опита, който натрупваме през различните периоди от живота и промените на контекста, в който живеем. Така се оформя вътрешния ни свят, който е уникален и служи като филтър и инструмент, през който възприемаме и оценяваме реалността, тоест ние не я възприемаме каквато е, а реагираме на възприятието си за нея. Всеки човек може да  развие различно възприятие на определени ситуации или света изобщо, като този процес се основава и на концепцията, която човек има за себе си. Този процес започва още от детството, когато детето постепенно разпознава част от опита си като „аз“ и се появи осъзнаването, че съществува. Наборът от значения, които детето приписва на това, което нарича „аз“ представлява „самото ядро“, което продължава да се развива по време на растежа.

 Азът е фундаментална структура на личността, включваща както тялото, така и психичната организация. Чувството за себе си се влияе много силно от взаимодействието с родителите. Децата изследват света за да разберат как да виждат себе си и другите, а родителите са главните фигури в този процес. Едни от най-важните преживявания на себе си, които детето има са тези свързани с грижите и любовта, която получава от тях. Тази любов в различна степен може да е безусловна или с условие. В първия случай детето е прието и обичано такова каквото е, а във втория при условие, че се адаптира към очакванията на родителите си и се опитва да отговори на очакванията им. Задоволявайки нарцистичните нужди на родителите си децата развиват в различна степен неспособност да правят разлика между истинските си чувства и усилията да угодят и впечатлят другите. Те разбират, че са оценени в конкретна роля и вярват, че ако разкрият истинските си чувства ще бъдат отхвърлени. Така започва да се използва някаква маска или „фалшив Аз“, за който говори Уиникот, предпазвайки от загуба на любов, но криейки истинската същност. Когато преживяванията на детето са в контраст с „ценностите“ зададени от родителите, детето ще използва защитни механизми, но няма да се чувства наистина себе си и ще изпитва отчуждение и неавтентичност. Децата поглъщат начина, по който родителите се отнасят и така започват да имат усещане за себе си,  усвояват идеалите и забраните на родителите си чрез безбройните пъти, когато те поставят граници и обясняват своите очаквания.  Ако очакванията на родителя са твърди, наказателни или нереалистични, тогава някои деца могат да възприемат нереалистични и невъзможни идеали. Така някои деца остават с ниско самочувствие и прекалено високи изисквания към себе си. Нататък в живота това да не можеш да се доближиш до идеала си може да доведе до постоянно чувство на нещастие, отчаяние и постоянно безпокойство, че и най-малката грешка или неуспех потвърждава недостатъците ти, а с времето пропастта между реално и идеално аз да се задълбочава.

Честни ли сте към себе си за чувствата, желанията и мислите си?

Успявате ли да изразите емоциите си?

Любопитни ли сте какво чувства и мисли другия?

Източници:

Снимлка: https://www.pexels.com

https://dictionary.apa.org/real-self

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4714566/

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/23276268/

https://www.intechopen.com/online-first/76827

Mind the Gap: The Real Self, the Ideal Self, and Depression

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s