Кожа и психика

В последните години с развиването и увеличаването на влиянието на Интернет, социалните медии и издигането на култа към съвършенството и външния вид се засилва тенденцията обществото да възприема гладката и съвършена кожа като като признак за красота и висок статус. Да притежаваш или не красива кожа влияе силно върху самочувствието и идентичността. Тук може да се тръгне и в изследване на други посоки свързани с кожата като начина, по който остаряваме и корекциите, до които прибягваме или използването на филтри в социалните мрежи, но за тях нататък.

От биологията знаем, че човешката кожа е най-големият орган, представляващ 15% от телесното тегло и служещ както за външна защитна бариера за цялото тяло, така и за контакт със средата. Тя има важни физиологични функции, които са жизненоважни за организма, като защитна роля, терморегулаторна функция, хидроизолация, тактилно усещане и синтез на витамин D. Кожата е сложен орган, съдържащ аферентни и еферентни невронни мрежи, жлези, кръвоносни съдове, гладкомускулни елементи, съединителни тъкани и имунни клетки. Кожата има редица функции като защитна, сетивна (в кожата се намират рецептори за възприемане на външни дразнения (топлина и студ, докосване, натиск, вибрации), които имат значение за общата сетивност), отделителна (чрез потта),  съхранителна (липиди и вода), абсорбираща, осъществява контрол на изпаряването, действа като водоустойчива бариера, камуфлажна – независимо дали кожата е гола или покрита с косми, козина, люспи или пера, кожните текстури осигуряват защитно оцветяване, което помага на животните да се прикрият от хищници. Също е известно, че кожата (повърхността на тялото) и мозъкът (повърхността на нервната система) произлизат от една и съща ембрионална структура, ектодермата.

Кожните заболявания обикновено не застрашават пряко живота на човек, но значително повлияват негативно качеството му. За отделния индивид от една страна стои физическото страдание, а от друга влошаване на самочувствието, срама, проблеми в социалното функциониране в следствие на кожни  болести като псориазис, акне, екзема. Пациентите с кожни разстройства често имат затруднения във връзките –  приятелства, сексуални партньори и семейни отношения. Заклеймяването на несъвършената кожа се оказва проблем в обществото и видимо различното може да причини стрес и често да поддържа психологически затруднения, които могат да повлияят на социалните дейности и контакти, взаимоотношенията и цялостното качество на живот.

За кожните заболявания обикновено не се мисли като за толкова спешни и застрашаващи  пряко живота на човек.  В статията „Putting the burden of skin diseases on the global map“, авторите посочват, че  „кожните заболявания са четвъртата най-честа причина за всички човешки заболявания, засягащи почти една трета от световното население, но тежестта им често се подценява, въпреки видимостта им.

Съществуването на  силна връзка между ума и кожата е известна, като проучванията показват, че някои индивиди, които живеят с кожни заболявания, могат да проявят високи нива на психологически стрес. Значението на психологическите фактори в дерматологията е признато и е проучено задълбочено при пациенти с псориазис, екзема, акне и витилиго.

От първоначалната диагноза до справянето с ежедневните  грижи за кожата, кожните състояния могат да създадат много предизвикателства. Тези негативни преживявания, заедно с влиянието и очакванията на близките и обществото, могат да намалят самочувствието и да създадат загуба на чувство за себе си и  изолация.

Тези чувства могат да доведат до психологически проблеми като депресия и тревожност, като някои проучвания показват, че приблизително 30% от пациентите с дерматологични проблеми имат клинично значими нива на психологически дистрес.

В статията Psychiatric and psychological co-morbidity in patients with dermatological disorders, авторите Gupta и Gupta пишат: „В много случаи въздействието на кожното разстройство върху качеството на живот е по-силен предиктор за психична заболеваемост, отколкото клиничната тежест на разстройството според оценките на лекарите“.

Отчетени са и високи нива на суицидни мисли при 8,6% от амбулаторните пациенти с кожни заболявания и по-специално 7,2 % от тези с псориазис и 5,6% от тези с акне, което е по високо от общата медицинска популация.

Стресът може да попречи на имунната система и да повлияе на способността на кожата да се лекува. Изследванията показват силна биологична връзка между стреса и обострянето на кожните заболявания.

Кожните заболявания се свързват с разстройства на настроението като депресивни и тревожни състояния. Сетинери и колеги в свое изследване сравняват емоционалните профили на пациенти със себореен дерматит и псориазис. Проучването показва връзка между депресия и двете кожни заболявания, като според авторите клиничната картина и в двата случая, при псориатичните пациенти в по-голяма степен се доближава до тази на депресията.

Медицината би трябвало да  взема предвид реалността, че повечето заболявания са многофакторни, формирани от предишни ситуации, чиито ефекти се натрупват.  

  Във всеки процес на заболяване има биологичен, психологически, емоционален, социален и духовен принос. Дерматологията участва в това много повече от останалите области на медицината, защото всичко, което засяга кожата, е видимо както за хората, така и за самия пациент.

 Според психоанализата при много заболявания етиологичните агенти са необходими, но не са достатъчни условия,  следователно психологическите интерпретации не са несъвместими с разпознаването на едновременното съществуване на физически или биологични агенти в множеството причини за заболявания.

Дерматологичните  прояви  могат да изразяват по някакъв  начин  по-дълбоко неразположение, което е свързано с психологията на субекта, динамика и отношенията му с хората около него (като се започне с основната роднинска група, семейство). Въпреки че психосоматичната медицина е вдъхновена от имплицитният принцип на единството на човешкото същество, неговите основни начини на действие  и поведение често са двусмислени. Тази амбивалентност се отнася до разстройство, което макар и изразено през тялото с ясни соматични прояви, изглежда се отнася до нещо отвъд биологичното тяло.

От казаното до тук става ясно, че за по-ефективно и пълно лечение на пациенти с дерматологично страдание е необходима  психологическата работа и грижа. Тя обхваща в най-общ смисъл  както изследване на „психичната компонента“ в заболяването и значението на болестта в психичното,  така и грижата за  емоционалното състояние на човека в цялостния процес на лечение и преживяванията му  свързани с  болестта. Тази грижа цели да помогне на пациента да открива и развива ресурсите си за справяне, да го подкрепя и придружава в себепознанието. Тази грижа би могла да помогне да се предотвратява  и намалява  психичния регрес по време на боледуването и след него, да профилактира  състояния свързани с тревожност и депресия, кризисни състояния.

Източници:

Снимка : https://www.pexels.com/photo/person-s-face-covered-with-white-powder-682501/

C. FlohrR. Hay(2021)Putting the burden of skin diseases on the global map, https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/bjd.19704

Gupta M.A., Gupta A.K. Psychiatric and psychological co-morbidity in patients with dermatologic disorders. Am J Clin Dermatol. 2003;4:833–842. PubMed

Picardi A., Mazzotti E., Pasquini P. Prevalence and correlates of suicidal ideation among patients with skin disease. J Am Acad Dermatol. 2006;54:420–426. PubMed

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s