Годината на магическото мислене

Автор: Джоун Дидиън

Превод: Зорница Христова

Издателство Лист

Една книга за любов, загуба, скръб, траур, магическо мислене, процес, лудост, живот

Иска ми се да мога да изразя най-автентичното чувство за тази книга и за авторката й – Джоун Дидиън. Не беше лесно да се чете, но някак донесе спокойствие и много посоки за размисъл. Една невероятна писателка и ум, която чрез книгата си застава гола и уязвима за да ни поведе през процеса, който преживява след едни от най-тежките моменти в живота си. С тази история би могъл да се идентифицира всеки понеже всеки от нас  е загубил или ще загуби някого, когото обича. Категорично. „Годината на магическото мислене“  е разказ за годината след смъртта на съпруга й Джон Грегъри Дън (1932–2003), през която Джоун преживява и анализира смъртта на съпруга си многократно през различен фокус на фона на тревогите и грижите по дъщеря си, която е хоспитализирана няколко пъти, а  в последствие малко преди публикуването на книгата умира (на нея е посветена отделна книга). Авторката включва доста психологически и медицински наблюдения върху страданието и болестта.

 „Животът се променя бързо. Животът се променя за секунда. Животът се променя за секунда. Сядаш да вечеряш и животът такъв, какъвто го познаваш, свършва.“

Звучи ли ви познато?

Тази книга дава думи на скръбта, създава усещане, че не си съвсем сам. Вмъква ни из дебрите на ума и начините, по които ни защитава. Такава книга сякаш е изключително важна в едно време, в което смъртта, болката и тъгата са отречени във видимия свят, но загубите ги има колкото и да ги крием. Умирането е табу, случва се скрито. Тези загуби  са част и неизменно присъстват в  човешкия живот и ето защо е важен и процесът на траур и това той да не бъде блокиран.

„Скръбта се оказва място, което никой не познава, преди да се озовем там. Предчувстваме (и знаем), че някой близък може да умре, но не виждаме отвъд първите няколко дни или седмици след тази въображаема смърт. Дори и за тях имаме изкривена представа. Очакваме да сме шокирани, ако смъртта е внезапна…Може да оочакваме да сме смазани, неутешими, полудели от мъка. Не очакваме да полудеем буквално – ние, здравомислещите клиентки, които очакват съпруга си да се завърне да потърси обувките си…Скръбта от нашите представи е като рана, която „заздравява“.

„…няма как да познаваме (и тук е основната разлика между скръбта от представите ни и самата скръб) – безкрайното отсъствие, което идва после, празнотата, точната противоположост на смисъла, неумолимия низ от мигове, в които се изправяме пред самото безсмислие.“

Безброй спомени, мисли, чувства свързани със загубения човек постоянно се съживяват и преработват сблъсквайки ни с неизбежността на факта, че човекът си е отишъл завинаги. Повтаряме и преповтаряме в ума си миговете заедно, впримчени в тях. Всяко ежедневно  действие и ритуал, което се свързва любимия отишъл си човек предизвиква болка, всяко преминаване през място с обща история или дори нещо банално което е било споделено се превръща в мъчение. Как да го пуснем и да заживеем без него? Изпитваме чувство на вина че нещо сме могли да направим иначе, нещо да предотвратим, нещо да кажем. Търсим знаци в миналото, които е трябвало да разчетем. Несъзнавано може и да очакваме човекът да се върне.

„…когато видях снимката на Джон в монтажа на In Memoriam на Филмовата академия. В мига, в който зърнах онази фотография, за пръв път си дадох сметка защо толкова се разстройвах от некролозите. Бях позволила на други хора да решат, че е мъртав. Бях позволила да бъде погребан жив.“

„Спрях на прага на стаята. Не можех да даря остатъка от обувките му. Постоях малко, а после разбрах защо: ако той с завърнеше, щяха да му потрябват обувки.

Какво е магическо мислне

  Магическото мислене е вярата, че собствените или нечии мисли, идеи, действия, думи или желания могат да повлияят на събития във  външния свят. … Магическото мислене е характерно за деца до 4 или 5 -годишна възраст, след което реалността започва да преобладава.

Примерите за магическо мислене включват вярвания, че движението на Слънцето, Луната и вятъра или появата на дъжд могат да бъдат повлияни от мислите на човек или от манипулиране на някакъв вид символично представяне на тези физически явления.

Магическото мислене се превръща във важна тема с възхода на социологията  и антропологията през 19 век. Твърди се, че магическото мислене е неразделна част от повечето религиозни вярвания, така че вътрешното преживяване на човека, често в участието с по -висша сила, може да повлияе на хода на събитията във физическия свят.

Фройд твърди, че има две основни форми на мислене: първичен и вторичен процес. Първичния процес се управлява от принципа на удоволствието, според който инстинктивните желания, управлявани от id,  търсят изпълнение, без да се съобразяват с ограниченията на външния свят. Магическото мислене – вярата, че желанията могат да наложат свой собствен ред в материалния свят – е форма на първична процесна мисъл. Вторичният процес, напротив, е по – напреднало развитие, резултат от появата на егото, което осигурява рационални оценки под ръководството на принципа на реалността, които позволяват адаптивни реакции към околната среда. 

За магическото мислене тук:

https://www.verywellmind.com/magical-thinking-2671612

https://www.britannica.com/science/magical-thinking

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s