Вдишай и издишай бавно! История за вагусовия нерв

Игра на дуалности. Танц. Активация и релаксация. Ин и ян. Редуване. Гъвкавост. Балансът, който все бяга.

 В този текст става въпрос за това, че тялото постоянно е в състояние на активация и релаксация, а в тази игра ключова роля има вагусовият нерв.

Вагусовия нерв известен и като блуждаещ  е най-дългият нерв в човешкото тяло, част от вегетативната (автономна нервна система), която е част от периферната нервна система, чиято основна задача е да поддържа хомеостазата на организма (оптималните вътрешни условия).

Вегетативната нервна система и нейната функция е базова в това да модулира процесите свързани с дейността на вътрешните органи,  над които нямаме съзнателен контрол. Състои се от два дяла парасимпатиков и симпатиков. Симпатиковия дял най-общо казано се занимава с активацията и мобилизацията  на организма, подготвя го за т. нар. реакция „бий се или бягай“ или реакция при стрес.  С тази подготовка се ускорява сърдечната дейност, дишането, разширяват се зениците, забавя се активността на храносмилателната система. Тялото е в бойна готовност, сетивата и вниманието са изострени. Парасимпатиковия дял има точно противоположната функция – грижи се за релаксацията и отпускането на организма, понижава кръвното налягане, успокоява дишането и спомага храносмилателните процеси.

Блуждаещия нерв (вагусов) тръгвайки от мозъчния ствол инервира множество органи участващи в емоционалното и социално функциониране – сърце, лицеви мускули, ларинкс, меко небце, фаринкс, хранопровод, стомах, бронхи. Свързва се с много психични и биологични процеси като внимание, себерегулация, дишане и сън.

Чувствителният вагусов нерв е посредник-комуникатор. Той събира информация от тялото и я  изпраща на мозъка за анализ и интерпретация.  Мозъкът в отговор на това изпраща сигнали и команди към органите. Например ако информацията е интерпретирана като „борба“ реакцията може да е остро възпаление.

 Вагусовия тонус отразява съотношението между симпатиковите и парасмпатиковите сигнали и по този начин отразява колко добре функционира блуждаещия (вагусов) нерв. Това може да бъде измерено чрез електрокардиограма за оценка на моделите на сърдечната честота. Тонуст на вагусовия нерв е важен за влизането в действие на парасимпатиковата нервна система или режим на релаксация.

Колкото по-голяма е разликата между сърдечната честота при вдишване и издишване, толкова по-висок е вагусовия тонус, а това означава едно тяло, което може да се отпуска по-бързо след стрес. 

Също така проучване установява, че  вагусови тонус е свързан с по-добро регулиране на кръвната захар и по-малък риск от диабет (но от друга страна  други проучвания посочват, че инсулиновата резистентност може да допринася за намален вагусов тонус), снижава риска от висока кръвно, подобрява храносмилането, задейства отговор за снижаване на възпаленията. Вагусовият отговор намалява с напредване на възрастта и варира при различните хора.

Ниският вагусов тонус означава, че блуждаещият нерв не функционира оптимално. Това може да доведе до повишен стрес, който ставайки хроничен, може да доведе до депресия, тревожност, проблеми с червата и възпаление. Ниските нива могат да са маркери за множество психични заболявания. По-високите нива предполагат повече социална свързаност и повишаване на положителните емоции.

Стимулиране на блуждаещия нерв

В интернет има доста материали свързани с ползите от повишаването на вагусовия тонус чрез дихателни техники, упражнения, йога.

Много терапии с биологична обратна връзка и йога техники  се основават на дишането, което активира автономната нервна система като цяло, но по-специално блуждаещия нерв. По-дългото издишване от вдишването помага да се постигне релаксация. Клиничните проучвания за стимулация на вагуса чрез дишане  през 2018 и 2019 г. потвърждават това и също така показват, че по-дългите и по-бавни вдишвания подобряват вариабилността на сърдечната честота. Трябва да се отбележи, че са нужни още много изследвания относно това дали  вагусната стимулация чрез дишане има реален терапевтичен ефект освен релаксацията.

Плуването в студена вода и студените душове засилват вагусната активност, въпреки че клиничното значение на изследването тепърва ще се определя. Едно проучване от 2006 г. демонстрира, че потапянето на лицето  в ледено студена вода също влияе положително на вагусовия тонус.

Тъй като блуждаещият нерв е свързан с гласните  струни и мускулите в задната част на гърлото, пеенето, бръмченето, скандирането и гаргарата могат да активират тези мускули и да стимулират блуждаещия нерв.

Дали обаче колкото повече толкова повече?

Парасимпатиковата регулация на сърдечната честота през блуждаещия нерв и вагусовия тонус е ключов биологичен корелат на психологическото благосъстояние. Изхождайки от предположението, че много биологични и психологични процеси могат да станат неадаптивни достигайки екстремни стойности, учени излагат тезата, че вагусовия тонус не е неограничено положително свързан с благосъстоянието. В съответствие с това предположение след проведено изследване се установява, че лицата с умерен вагусов тонус имат по-високо ниво на благосъстояние от тези с висок вагусов тонус. Тези резултати  свидетелстват за нелинейната връзка между вагусовия тонус и благосъстоянието. Също така са в съответствие с представата за баланса видян като една оптимална смес от положителни и отрицателни емоции, като преживяването на някои отрицателни емоции се разглежда благоприятстващо емоционалната гъвкавост.

Понякога стигаме до религиозно следване на определени практики и идеализираме отделни аспекти от грижата за себе си и не само. Омръзнало ни е сякаш да слушаме и четем за намирането на баланса, това ни изглежда често невъзможно и как не, когато един човек е така сложно устроен и функционирането му изисква непрекъснато съгласуване на различни равнища, системи и процеси, а нашия контрол за това е ограничен.

Как да чуваме себе си, тялото си, как да му вярваме? Как усещаме със сетивата си и сърцето си това, което се случва? Каква стойност и значение имат упражненията, които правим? Какво влагаме във всичко това?

За стреса четете тук

Източници:

Kogan A, Gruber J, Shallcross AJ, Ford BQ, Mauss IB. Too much of a good thing? Cardiac vagal tone’s nonlinear relationship with well-being. Emotion. 2013 Aug;13(4):599-604. doi: 10.1037/a0032725. Epub 2013 Jun 3. PMID: 23731433.

https://patient.info/news-and-features/is-the-vagus-nerve-really-the-key-to-our-mental-health-and-well-being

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s