Родителски бърнаут

В този текст насочваме внимание върху идеята за родителския бърнаут, като основните въпроси, които ще засегна са:

  • Какво представлява родителски бърнаут?
  • Какви са причините?
  • Какви са симптомите?
  • По какъв начин може да се преодолее?

Майчинството в частност е свързано обикновено  с доста емоционално и физическо натоварване. Предизвикателство за тялото и психиката още от бременността. Не случайно на нас жените ни е заложено биологично да издържаме по-дълги периоди на стрес, както и да имаме по-висок праг на болка с оглед раждане и обгрижване на поколение. И въпреки тази изначална екипировка се случва след раждането на дете/деца и в хода на родителството в някакъв период да почувстваме с тяло и емоции чувство на тотално изтощение. Често нереалистичните очаквания и сблъска със сложността на ролята да си родител разбива на пух и прах идеалистичната ни предства за това. Понякога освен безкрайното щастие и заряд, които ни носи  родителството, то може да се окаже една трудна и непреодолима задача, към която ако успеем да формулираме и поставим своите лични въпроси бихме могли и да решим.

Идеята за прегарянето на майката произтича от концепцията за професионалното прегаряне, представена от Фройденбергер през 1974г. В последните години родителското прегаряне привлича все повече вниманието на изследователите. В белгийско проучване от 2017 г се посочва, че приблизително 8 % от родителите изпитват бърнаут. Все още остава под въпрос обаче дали майчиното прегаряне представлява нов клиничен субект, различен от депресията и тревожността.

Родителското прегаряне се определя като „продължителен отговор на хроничен и непреодолим родителски стрес“ (Mikolajczak et al. 2019).

Състоянието се свързва с  физическо  и психическо изтощение, повишени соматични оплаквания и намаляване на качеството на съня, емоционално дистанциране от децата си и чувство за некомпетентност в ролята им на родител. Родителите могат да се чувстват като в капан в неприятна ситуация, без изход.

Рисковете от родителско прегаряне са свързани както със самите родители  така и с техните деца, за чието оптимално  развитие е важно родителското благополучие и здраве. Когато твърде дълго ресурсите на родителите не могат да покрият изискванията към тях произтичащи от ролята им на такъв, когато стресът надвишава справянето с него той се превръща в хроничен стрес, водещ след себе си прегаряне и  следните симптоми:

  • Изтощение и срив от родителската роля
  • В опит да съхранят малко останалата им енергия родителите се откъсват емоционално от децата си, не изпитват радост от това да са с тях, не издържат ролята си на родител
  • Не се разпознават като родителите  каквито са били и каквито искат да бъдат

Тези симптоми биха могли да се появят при всеки родител в някакъв момент, това което създава тревога е броят на симптомите и честотата, с която се проявяват.

Според изследователи родителското прегаряне може да доведе до самоубийствени мисли и мисли за бягство дори по-често от прегарянето на работното място и депресия. Освен желание да се избяга от родителската ситуация като физическо бягство, родителското прегаряне е свързано и с психологически форми на бягство като злоупотреба с алкохол. На биологично ниво прегарянето на родителите причинява силна дисрегулация в оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза, което е най-вероятно причина за  соматичните оплаквания и нарушения на съня. Риск от родителско прегаряне е и  насилието над децата. Като още един негативен ефект  се посочва увеличаването на конфликтите в родителската двойка.

Фактори за уязвимост към прегаряне

  • Родители, които се стремят да бъдат перфектни
  • Липса на капацитет за регулиране на емоции и устойчивост към стрес
  • Липса на емоционална и фактическа подкрепа от другия родител и по-широкото социално обкръжение – родители, приятели, колеги
  • Лоши родителски практики
  • Дете със специални нужди

Важно е да се отбележи, че  не всички перфекционисти  страдат от прегаряне, нито всички,  на които им липсва подкрепа от партньора и социалната среда страдат от прегаряне, нито всички, които имат дете със специални нужди. Това е така защото рядко съществуват рискови фактори без ресурси компенсиращи ефекта им.

Локдауна по време на пандемията може за едни родители да е бил шанс за повече време със семейството си и да не са го усетили като тежест, но за много други беше  сериозно предизвикателство и риск от прегаряне поради много причини, една от тях е,  че всички бяха заедно  24/7 на едно място. Много хора работеха от вкъщи и същевременно трябваше да откликват на нуждите на децата си през цялото време. Заради необподимостта от спазване на физическа дистация  бяха лишени от възможността да потърсят подкрепа и помощ от близките си, да практикуват хобитата си и по този начин нямаха достъп до голяма част от ресурсите си. Именно загубата на границите и предвидимата смяна на ритмите от рабата, време със семейството, почивка и смесването на ролите дадоха негативни ефекти.

Искам да обърна внимание и на друг фактор свързан с перфекционизма и идеята, че във всяка сфера трябва да сме успешни и  щастливи и че само от нас зависи да постигнем тази пълна удовлетвореност. Да сме добри родители, успешни професионалисти, да изглеждаме млади и във форма, да имаме стабилна връзка и уютен дом и ако може всяка секунда да изживяваме пълноценно и смислено живота си. Да, но възможно ли е и то за продължителни периоди да се поддържа такова състояние изискващо такъв огромен разход на енергия? Излиза, че искаме да сме идеални в един нелинеен и несъвършен процес и свят.

Как да разберем какво се случва?

Всъщност за да се профилактира и преодолее такова състояние би помогнало да  оценим рисковите фактори конкретно в нашата ситуация, да сме съзнателни за тях, (което само по себе си изисква енергия) както и за наличните ресури и това има ли нужда да търсим и изграждаме нови.

“Когато имате свободен интервал от време, не забравяйте, че списъкът със задачи никога няма да свърши, така че ще трябва съзнателно да изберете да правите онези неща, които ви подхранват, а не всички други неща, които „трябва“ да се направят.”

DR AMY IMMS

Предупредителни знаци

Д-р Имс обяснява, че „предупредителните признаци на прегарянето често се прокрадват бавно и може да бъде трудно да се идентифицират, тъй като те се припокриват със симптоми на много други физически и психични заболявания“.

Според Д-р Mikolajczak, симптомите на прегарянето се появяват в  следния ред:

  • Изтощение

„Това изтощение може да се прояви на емоционално (чувство, че вече не можеш), когнитивно (чувство, че вече не можеш да мислиш правилно) и / или физическо (умора) ниво“, казва тя.

  • Второто е загуба на удоволствие от родителството.
  • Третото е емоционално дистанциране от децата.

„Твърде уморен, родителят вече няма енергия да се включи във връзката или поне не толкова, колкото обикновено. Те правят това, което трябва, но не повече “, казва тя.

Накрая родителят осъзнава, че вече не е такъв, какъвто е бил някога, камо ли кой е искал да бъде като родител.

„Всички тези симптоми пораждат чувство за странност, вина и срам“, казва тя.

Грижата за себе си е жизненоважна и е проява на отговорност както за себе си така и за децата. Освен това чрез примера си  ги учим и как те самите да се грижат за себе си като възрастни. Няма универсална рецепта за преодоляването на такова състояние. Ако едно такова състояние се е получило в следствие на комплексни причини, толкова комплексен би трябвало да е и подходът за преодоляването му. Както беше споменато първо би трябвало да се забележи, че съществува трудност, след това  да се оцени  състоянието и факторите, които са довели до него. Как би могло да се смекчи влиянието им? Да се потърси подкрепа от близките –емоционална и физическа, да се говори за проблемите, да не се маскират. Създаването на по-широка мрежа от подкрепа е много важна за психическото здраве.

 В големите градове хората сякаш са по-отчуждени, често близките живеят далеч, има повече стрес в ежедневието, по-високи изисквания към себе си и по-малко свободно време и като че ли, риска от прегаряне е по-висок. В днешно време сякаш всичко се движи на по-високи обороти, съревноваваме се относно статус, начини за отглеждане на деца, мултифункционалност и постижения на всички фронтове.

Грижата за физическото здраве е от съществено значение – хранене, сън и движение са основата.

Друг важен момент е да се замислим какво извън ролята ни на родители ни носи удоволствие, отдаваме ли му достатъчно внимание, ако не какво можем да направим за да отделяме време за него.

Може би е дошъл момента също така да се приоретизира и измести фокуса. Помислете реално с колко неща има смисъл да се ангажирате и кой от тях са най-важните.

Източници:

https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fpsyg.2018.00885/full#B27

https://www.firstfiveyears.org.au/lifestyle/coping-with-parental-burnout-and-stress

Griffith AK. Parental Burnout and Child Maltreatment During the COVID-19 Pandemic. J Fam Violence. 2020 Jun 23:1-7. doi: 10.1007/s10896-020-00172-2. Epub ahead of print. PMID: 32836736; PMCID: PMC7311181.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s