Стрес

Този текст не е изчерпателен, нито разглежда понятието в цялост, темата е огромна, а целта е да обърнем внимание за малко на нашия личен стрес и да помислим за  асоциациите, които правим, четейки. Тази дума присъства твърде много в ежедневието ни, важна е, изглежда.

Х. Селие въвежда термина „стрес“ и го описва като неспецифична реакция към всяко искане за промяна. Най-общо казано, това е ситуация, в която човек е претоварен и  усеща някакво напрежение. Стресът прозира през различни физически и психични симптоми, които зависят от индивидуалните особености на всеки човек, етапа от живота, в който се намира и фактори от социалната среда. Нашата оценка за промените в средата и физиологичните, психологични и поведенчески отговори характеризират стреса.

Друг начин да се опише стреса е на база формулировките на Макграт, Лазаръс и Френч, според които стресът е резултат от несъответствие между ресурсите на човека и изискванията на неговата среда. Едно такова несъответствие може да бъде дори ситуация, в която някой не е достатъчно натоварен т.е. ниските нива на стимулация могат да предизвикат стрес. Това лошо съответствие може да произлиза както от фактически причини, така и от личните възприятия на дадения човек за неговата неспособност да отговори на изискванията на средата. Тоест, един конкретен човек може да възприема сутрешния трафик много по-стресиращо от друг, това да предизвика гняв и главоболие в него, а възприятията и нагласата на друг към същата ситуация да са по-адаптивни. За едни хора онлайн сесии в Zoom действат напрягащо, за други да са по-безопасни от живия контакт.

„Стимулите от средата сами по себе си съществуват само като потенциални стресори, докато организмът не ги приеме като стресиращи.“  За да стане вреден е необходимо сложоно взаимодействие между външния свят и нашата биологична и психична способност да се справяме със стреса.

Идентифициране на стреса

  1. Психологически признаци като затруднена концентрация, тревожност, безпокойство и проблеми със запомнянето. Стресът има съществено влияние върху способността ни да учим. Установено е, че той  влияе върху хипокампа, отразявайки се негативно върху паметта. Хипокампът е осеян с кортизолови рецептори, за да ни активира при сигнали за някаква опасност, това е еволюционно закрепено. Ако стресът не е голям, мозъкът работи по-ефективно, в кондиция сме, така да се каже, това ни помага да решаваме проблеми. Ако стресът е твърде силен или продължителен, започваме да допускаме повече грешки, губим концентрация, не успяваме бързо да извличаме нужната ни информация от паметта. 
  • Емоционални признаци като гняв, раздразнение, лошо настроение или разочарование, тревожност, липса на мотивация.
  • Физически признаци като високо кръвно налягане, промени в теглото, чести настинки или инфекции и промени в менструалния цикъл и либидото, спад на имунитета и повишаване на възпалениенията в тялото. Стресът вследствие на  конкретна житейска ситуация може да предизвика проблеми с физическото здраве, а от своя страна здравословното състояние покачва нивата на стрес и повлиява психичното здраве.
  • Поведенчески признаци като лоша грижа за себе си, липса на време за нещата, които ни харесват, прибягване към наркотици и алкохол за справяне, избягване на социални контакти.

Когато се чувстваме гневни заради претоварване в работа, това се отразява на креативността ни, а оттам и на качеството на работата и самочувствието ни. Когато качим килограми и не харесваме начина, по който ни стоят дрехите, се напрягаме и ставаме чувствителни към критика. Когато високите изисквания надвишават възможностите ни, реагираме с враждебност, агресия, депресия, прибягваме до алкохол. Примери много.

Причините за стрес могат да бъдат както идващи от средата – крайни срокове, изисквания, претоварване с работа, лоши условия на труд, проблеми в семейството, начин на живот, социален статус, така и вътрешни – произтичащи от психичната реалност – емоции, представи, модели на мислене, начини за справяне със стрес, темперамент, като те обикновено се съчетават. Когато стресът е твърде продължителен, той се превръща в дистрес и може да причини болест.

Корените на хроничния стрес могат да се открият в травма в детството или неудовлетворяващи партньорски отношения в настоящето. За това как ще реагираме на стрес, от една страна стои биологичната предразположеност, а от друга средата в детството, как значимите други са ни подкрепяли, как са посрещали емоционалните ни нужди, каква е била семейната ни среда и от трета страна нашето собствено поведение и способността ни да регулираме емоциите си в настоящето. Във връзка с полови различия се установява, че жените са по-устойчиви при по-продължителен стрес.

Хроничният стрес може да доведе до заучена безпомощност или състояние, при което усещаме, че няма изход и не сме способни да преодолеем. Усещане, че не можем да избягаме и свързан с това когнитивен срив. В основата на заучената безпомощност лежат усещането, че нещата не са под наш контрол и липсата на предвидимост. Справянето със стреса зависи от ресурсите на конкретния индивид и неговата интерпретация за случващото се в живота му. В дадени моменти на всеки от нас светът може да изглежда недостатъчно гостоприемно място или да ни се струва, че всичко е против нас и това е възможно донякъде да е вярно, което още повече затвърждава безпомощността.  И ако имаме на разположение такъв „филтър“ то стресът в ежедневието е неизбежен, влизайки в „параграф 22“ – стресирам се, защото виждам стресиращи неща, а стресирането води още стрес.

Установено е, че деца, израснали в неблагоприятна среда – лоши социални и икономически условия и ограничени контакти, израствайки не успяват да развият добри начини за справяне със стрес, стават враждебни и склонни към негативни емоционални реакции, което влошава шансовете им за реализация и така се създава взаимно усилващ се ефект.

По-високите нива на хроничен стрес предполагат и усилване въздействието на острия и краткотраен стрес в ежедневието, както и стресиращи житейски събития е по-вероятно да се случат в контекста на хроничен стрес. Опростено казано, да тренираш във фитнеса или да тичаш километри няколоко пъти в седмицата е вид краткотраен стрес, който в един идеален случай е добър за човек и би трябвало да е полезен. Но ако този човек  има високи нива на хроничен стрес,  то извличането на цялостна  ползата от тази активност би била по-малка. Или пък незначителни ситуации от ежедневието могат  да се преживяват като по-стресиращи.

Не е лесно да се изправиш срещу  несигурност и тревожност, докато ежедневно преживяваш изтощение, но подобряването на ситуацията е  възможо в процеса на себепознание и самопомощ. Подходът би трябвало да е комплексен, както по отношение на грижа за телесното здраве, така и за психичното, както с помощ от специалист, така и най-вече с лична ангажираност и отговорност. Както с ползването на лесно и бързо смилаема информация и техники, които в краткосрочен план биха повлияли положително, така и с изследване на по-дълбоките причини.

Изпитвате ли често чувство на вина? Желаете ли постоянно да изпипвате всичко до най-малкия детайл? Отнасяте ли се с разбиране към себе си? Успявате ли да погледнете както слабите, така и силните си страни? Успявате ли да подредите приоритетите си? Давате ли си време за почивка, за размисъл, за разговор с важните за вас хора? Себерефлективни ли сте? Имате ли често телесни симптоми като сърцебиене или главоболие? Какво е качеството на съня ви? Грижите ли се за себе си? От какво е направена призмата, през която гледате света? Имате ли нужните ресурси? Това е  малка част от важните въпроси, които могат да ни насочат за начина, по който посрещаме стреса в живота ни.

Литература:

Атанасов, Н., Ангелова, Р., Александрова, Б. Енциклопедия по психология и поведенческа наука. Наука и изкуство, София, 2008

Медина, Д. 12 правила на мозъка. Изток-Запад, София, 2011

Kim EJ, Pellman B, Kim JJ. Stress effects on the hippocampus: a critical review. Learn Mem. 2015 Aug 18;22(9):411-6. doi: 10.1101/lm.037291.114. PMID: 26286651; PMCID: PMC4561403.

Bowman RE, Beck KD, Luine VN. Chronic stress effects on memory: sex differences in performance and monoaminergic activity. Horm Behav. 2003 Jan;43(1):48-59. doi: 10.1016/s0018-506x(02)00022-3. PMID: 12614634.

Hammen C, Kim EY, Eberhart NK, Brennan PA. Chronic and acute stress and the prediction of major depression in women. Depress Anxiety. 2009;26(8):718-23. doi: 10.1002/da.20571. PMID: 19496077; PMCID: PMC3380803.

https://www.verywellmind.com/stress-and-health-3145086

Едно мнение за “Стрес

  1. Pingback: Вдишай и издишай бавно! История за вагусовия нерв – MOVIMIENTO N

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s