Благополучие и зрялост

Отдавна ми е интересна темата за  оптимално психично функциониране или достатъчно добрия начин, по който да остаряваш, постигайки интегритет на личността. Дали това е по-скоро състояние – комплекс от различни фактори, които съвпадат по подходящ начин в даден момент или би могло да бъде и устойчив  конструкт като черта на характера? Какво е общото с идеите за щастие, спокойствие, баланс, благосъстояние, все човешки стремежи. Каква е връзката със стреса? Дали изискванията, които поставяме пред себе си са съответни на способностите и ресурсите ни? („Степента на стрес e функция на способността на даден човек да отговори на изискванията на средета“ (Енциклопедия по психология и поведенчекска наука)

Психологът, професор Каръл Риф изследва благополучието, създавайки модел състоящ се от 6 фактора като автономност, овладяване на средата, личностно израстване, положителни отношения с другите, цел в живота, себеприемане.

  • Висока автономност означава, че индивидът е независим и способен да се противопоставя на социалния натиск върху това как да мисли и действа, регулира поведението си отвътре, оценява се по лични стандарти. Ниска автономност е когато индивидът е прекалено загрижен за очакванията и оценките на другите; разчита на преценките на другите относно вземането на  важни решения  и се съобразява със социалния натиск.
  • Овладяване или справяне със средата е свързано  с чувство за майсторство и компетентност,  контролиране на сложен набор от външни дейности, ефективно използване на възможностите предоставени от средата, индивидът   в състояние да избира  или създава  контекст, подходящ за  личните си нужди и ценности. Ниското овладяване на средата е свързано със затруднения в управлението на ежедневните дейности, чувство за  неспособност да се  променя или подобрява контекста, липсва чувство за контрол над външния свят.
  • Личностния  растеж представлява усещане за непрекъснато развитие, отвореност към нов опит, чувството за  реализирате потенциала си; себепознание и ефективност. В другия край стои чувство за застой, липсва усещането за подобряване; чувство на  отегчение и незаинтересованост от живота;  чувство на  неспособност да се развият нови нагласи или поведение.
  • Положителни отношения с другите означава наличие на  топли, задоволителни, доверителни отношения с другите; загриженост за благосъстоянието на им; способност за  съпричастност, привързаност и интимност; разбиране на човешките взаимоотношения. В другия край на скалата  отношенията се характеризират с липса или малко близки, доверителни отношения; изолираност и разочарование в междуличностните отношения; липса на готовност да се правят компромиси  за да поддържане  връзки с другите.
  • Цел в живота като фактор е свързан с чувство за насоченост, за смисъл на  настоящия и миналия  живот; цели и задачи в живота. В другата крайност стои липсата на чувство за смисъл в живота;  малко цели,  липса на  чувство за посока;
  • Високи нива на себеприемане означават положително отношение към себе си; признаване и приемане на  множество аспекти на себе си както добри, така и лоши качества; позитивна нагласа  към миналия опит. В другия край стои чувство на неудовлетворение от себе си; разочарование от случилото се в  миналото; тревоги около някои лични качества; желание  да бъдеш  различен  от това, което си.

Благополучието през тези 6 фактора можем да си представим като динамична система, която се променя непрекъснато. Не би могло да съществува трайно състояние защото ние непрекъснато се променяме както под влияние на различниете етапи през, които преминаваме в живота си така и всеки ден под влияние на социални фактори, емоционални, физически, ситуационни. Свързвам всеки от тези фактори със степента на зрялост на личността и  емоционалната зрялост. Колкото по-зряла е личността, толкова е по-малка склонността към психопатология и по-високо благополучие.

Всъщност моделът на Риф е изграден на основата на теорията на Г. Олпорт и неговите шест критерия за зрялата личност, които са:

  1. Себеразширяване или активно участие на личността в значими сфери като работа, семеен живот или политика
  2. Способност да се отнасяме към другите топло, както в интимните отношения (любов), така и в неинтимните (състрадание)
  3. Емоционална сигурност или себеприемане, т.е. умение да живееш с емоционалните си състояния
  4. Реалистични възприятия, мислене и оценки, да виждаш света такъв какъвто е, без да се огъваш пред реалността.
  5. Проницателност и хумор, да познаваш себе си и да се смееш на себе си.
  6. Цялостна философия за живота, т.е. ясно разбиране на целта в живота един човек да развие личността си

Всички тези качаства и капацитети си мисля могат да се свържат и с наличието на сигурен стил на привързаност и формирането на връзките със значимите други от ранния опит, което е свързано и със себеоценката и устойчивостта на стрес.

Ако тези качества на зрялата личност бъдат пренесени върху общество ни къде бихме се позиционирали?

Josefsson K, Jokela M, Cloninger CR, Hintsanen M, Salo J, Hintsa T, Pulkki-Råback L, Keltikangas-Järvinen L. Maturity and change in personality: developmental trends of temperament and character in adulthood. Dev Psychopathol. 2013 Aug;25(3):713-27. doi: 10.1017/S0954579413000126. PMID: 23880387.

Carol Ryff’s Model of Psychological Well-being

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s