Психосоматика

Кое е това което ни разболява? Може ли  умът  ни да прави така, че често да страдаме от телесни симптоми, като болка в гърба или главоболието например? Какъв е делът на психичното във всяка болест? Как една болест се отразява на емоционалното ни състояние?

 Има ли хора, които са по-предразположени от други чрез телесни болести да изразяват вътрешните си конфликти? Кои са факторите, които допринасят двама души с еднаква диагноза да преживяват заболяването си по различен начин?

 Чисто медицинският подход е насочен към конкретния орган или система в човешкото тяло, която страда. Лекарите обикновено насочват вниманието и усилието  си към премахване на болестта и страданието на тялото  без да се задълбочават в изследването на  човека като цялост, в която влиза личността му, емоциите, личната история. Това по някакъв начин е и обяснимо особено представяйки си как един лекар има 15-20 мин. за преглед и  куп документация която трябва да изготвя.

Какво би било ако, когато отидем на лекар в случай на мигрена,  кожен проблем, високо кръвно или друго,  той освен медицинско изследване  ни попита какво се случва в живота ни в момента, какви са емоциите ни или какво е било детството ни? Какви са отношенията ни с хората, чувстваме ли се реализирани в професионален план? Дали холиситчния подход в лечението изглежда все по-възможен?

 Психосоматичната медицина е интердисциплинарно поле, пресечна точка на няколко области като изследва взаимодействието на психологични, социалните и биологични фактори за здравето и болестта, двете крайности в един континуум. Тя се явява алтернатива на дуалистичния подход, в който психиката и тялото се разглеждат отделно.

Терминът психосоматика е въведен за пръв път от Heinroth през 1918, в опита му да опише развитието на инсомнията. До началота на 60 –те години на двайсти век има три основни концептуални подхода – психоаналитичен, психобиологичен и психофизиологичен.  През първата половина на XX век Фройд и след това негови последователи развиват теорията за интрапсихичния конфликт и влиянието му върху патологията на органните системи. Някои от последователите на Фройд  търсят връзка между конкретни типове личност и съответни заболявания (психобиологичен подход) , други като Ф. Александър свързват специфични вътрешнопсихични конфликти на базата на агресията и нуждта от зависимост с доминиране съответно на парасимпатиковата или симпатиковата нервна система. Той извежда седем специфични психосоматични болести като бронхиална астма, язвен колит, есенциална хипертония, невродермит, ревматоиден артрит, язва на дванайсетопръстника, хипертиреоза. Към днешна дата този списък е разширен. Психофизиологичния подход е свързан с изследователи като  Кенън и включва теориите за стреса и стресовите житейски преживявания като фактори допринасящи за отключването на различни  заболявания.

Концептуалната рамка на психосоматичната медицина в днешно време обхваща от една страна научни изследвания за ролята на психосоциалните фактори влияещи върху индивидуалната уязвимост и ефекта от всякакъв вид медицински заболявания и от друга един по-цялостен подход към пациета добавяйки психосоциалната оценка към медицинската.

Психологически фактори и индивидуална уязвимост към болест

През 1967 и 1970 психиатрите Т. Холмс и Р. Рае провеждат изследвания откривайки връзка между стреса след преживяно  събитие (скалата се състои от 43 житейски събития с различна „тежест“ на стреса)  и наличие на заболяване. Високият резултат по скалата за стрес може да е рисков фактор за отключване на някаква болест. Такива преживявания са смърт на партньор, развод, разяла в семейството и др.

Алостатичното натоварване е понятие отнасящо се до формирането на по-виски нива на чувствителност към болести още в детството и ролята на факторите на ранното развитие. Установено е, че ранната раздяла с обгрижваща фигура (майката в повечето случаи) , както и малтретирането в детството водят до патофизиологични модификации, които правят индивида неспособен или неефективен  в различна степен да се справя със стреса по-късно в живота. Алостатичното натоварване включва два компонента

  • Наличие на текущ източник на стрес надхвърлящ индивидуалните умения за справяне
  • Стресорът да е свързан с една или повече от следните 3 характеристики, възникнали 6 месеца след появата на стресора
  • Най-малко 2 от следните симптома – проблеми със съня, липса на енергия, замаяност, тревожност, раздразнителност, тъга, деморализация
  • Значително влошаване на социалното и професионалното функциониране
  • Влошаване в овладяването на средата (чувство на съкрушеност от изискванията на ежедневието).

Други фактори свързани със соматизацията са здравните нагласи и поведение (вредни навици като пушене, употреба на алкохол и наркотици), социалната подкрепа. Отдавана е известно колко са важни социалните отношения за здравето  във връзка със смъртността, психическата и физическата заболеваемост както и приспособяването към едно хронично заболяване. Важни фактори са също позитивния афект,  духовността и определени личностови характеристики.

 На повечето от нас се е случвало да се разболеем в периоди когато сме се чувствали емоционално претоварени. Понякога е трудно да се излезе от омагоьосания кръг на честите  настинки и болно гърло защото срива на имунната система има връзка  с емоционалното ни състояние.  

Разболяваме се защото в дадени моменти психиката  „избира“ телесния път за да се освободи от претоварването.  От психодинамична  гледна точка соматизацията е процес чрез, който емоционалното състояние се изразява чрез тялото, това е най-прекия път тъй като в най-ранния ни опит реакцията към стрес е соматична.

Да формулираме въпроси към себе си във връзка с търсене на причини и най-вече значение и смисъл на симптомите и състоянията, които чувстваме е път към това да се справяме по по-добър начин с предизвикателствата на живота.  Всеки от нас може да си зададе въпроси като:

 Какво всъщност ме боли?

Какво ми казва болестта или симптома?

Защо сега, защо по този начин?

Възможно ли е да има  скритата „изгода“ от това да съм болен?

От какво имам нужда?

Какво се случва сега, в този момент с мен?

Какво изпитвам?

Какво означава това?

Успявам ли да намеря думи за чувствата си?  

Източници:

Lipowski ZJ. Psychosomatic medicine: past and present. Part I. Historical background. Can J Psychiatry. 1986 Feb;31(1):2-7. doi: 10.1177/070674378603100102. PMID: 3512067.

Ackerknecht, E. H. (1982). The history of psychosomatic medicine. Psychological Medicine, 12(01), 17. doi:10.1017/s0033291700043245 

Fava GA, Cosci F, Sonino N. Current Psychosomatic Practice. Psychother Psychosom. 2017;86(1):13-30. doi: 10.1159/000448856. Epub 2016 Nov 25. PMID: 27884006.

https://en.wikipedia.org/wiki/Holmes_and_Rahe_stress_scale

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s