Психологическата травма

Терминът травма произхожда от древногръцката дума за „нараняване“ или „рана“.Психологическата травма е опит, с който един човек, общност или общество се е  сблъсквало от хилядолетия. Това е момент, в който можем да видим живота си като на лента. Това е биологичен, психологичен и духовен шок, който технически и теоритично се описва като травматичен стрес. Когато травматичните стресови реакции остават постоянни и изтощителни, те вече не са „нормална реакция на ненормални обстоятелства“, а се превръщат в посттравматично стресово разстройство (ПТСР).  ПТСР е психиатрично разстройство, което засяга един на четвъртинайсет възрастни в даден момент от живота си и   едно на 100 деца, преди да започнат детска градина.

Психичната травма може да се случи след преживяване на необикновено, стресиращо събитие, свързано с прекомерна заплаха за физическото и психическото оцеляване на човека. Такива могат да бъдат заплаха за живота и физическата цялост, заплаха или вреда за собствените деца или близки, да бъдеш свидетел на страдание или смърт на друг човек при злополука,  насилие. Травматично преживяване може да е в следствие на  природно бедствие, война, болест.

 Травматично може да бъде еднократно събитие , особено ако е неочаквано или се е случило в детството, като и непрекъснат стрес като живот в престъпна среда, тормоз, домашно насилие или неглижиране в детството. Хирургична операция при дете, внезапна смърт на близък, разпадане на значима връзка, унизително или дълбоко разочароващо преживяване също могат да причинят психологичесека травма.

Психологическа травма често се случва, когато се преживее физическа травма, но психологическа травма може да настъпи без физическо нараняване.

Травматични могат да бъдат ситуации, в които човек усеща, че е сам и не може да се справи, когато е застрашено чувството му за сигурност, а светът става заплашителен, тогава не обективните факти за събитието са определящи дали то ще е травматично.  Дали едно събитие ще се преживее като травматично и до колко,  зависи от субекивни фактори. Въздействието на травмата може да бъде слабо или направо разрушително. Начинът, по който дадено събитие засяга индивида, зависи от много фактори, като личностните характеристики на индивида, вида и характеристиките на събитието, процесите на развитие, значението на травмата и социокултурните фактори.

Някои хора могат ясно да покрият  критерии, свързани с посттравматично стресово разстройство (ПТСР), но много повече биха показали устойчиви реакции или кратки субклинични симптоми или последици, които не попадат в диагностичните критерии.

Спрямо въздействието си могат  да се разграничат две форми на травма – от единичен инцидент, събитие което е дошло неочаквано като катастрофа, природно бедствие, терористична атака или единичен случай на нападение. Втората форма е комплекс или сложна форма на повтаряща се травма – война, геноцид, домашно насилие, неглижиране в детството. Насилието в детството е комулативна травма, която включва базово недоверие към първичните връзки, тъй като се извършва от някоя от обгрижващите фигури. Втората форма се свързва с много по-висок риск от развитие на ПТСР отколкото формата от първия тип. Травмата води след себе си нарушения в крехкия, незрял и нововъзникващ Аз, който често остава неспособен да се себерегулира (да контролира емоциите и действията си) и може да развие дефиците в идентичността си. При нарушения в себерегулацията, идентичността и привързаността, сложната травма заплашва не само физическото оцеляване, но и оцеляването и развитието на чувството за себе си.

Симптоми

Всички реагираме на травмата по различен начин, изпитвайки широк спектър от физически и емоционални реакции. Непоследствено след травмата варирайки по тежест реакциите за справяне с травмата са естествени и не са признак на психопатология.

Емоционални и психологически симптоми:

Шок, отричане, обърканост, затруднена концентрация, гняв, раздразнителност, промени в настроението, тревожност, страх, вина, срам, самообвинение, оттегляне от другите, чувство на тъга или безнадеждност, чувство на откъснатост или вцепенение, притъпен афект.

Емоционалните реакции могат да варират значително при отделните индивиди. Най-характерните са гняв, страх, тъга и срам. Една от трудностите на хората преживели травма е да идетифицират поради различни причини тези чувства. Възможно е също тези  чувства да бъдат свързани с по-ранна травма и така емционалното изразяване да се окаже твърде опасно, да се появи усещане за загуба на контрол или полудяване. Друга възможна реакция е да се отрекат каквито и да били чувства свързани с травматичните преживявания.

Някои хора преживели травма изпитват затруднение при регулиране на емоциите си, особено когато травмата се е случила в ранна възраст. При възрастни, които преди травмата са функционирали добре, емоционалната дисрегуация обикновено е краткотрайна, а не постоянен модел. Един от начините травмиранете хора да се „самолекуват“ и възвръщат емоционален контрол е злоупотребата с вещества, което води до още по-задълбочаваща се емоционалана дисрегулация.

Други начини  за емоционална регулация могат да включват ангажираност с високорисково или самонараняващо се поведение, разстройство на храненето, компулсивно поведение като хазарт, потискане или отричане на емоции;

Травматичният стрес има тенденция да предизвиква две емоционални крайности: чувство на прекалено силна (съкрушителна) или на твърде слаба или липсваща (вцепененяване) емоция.

Физически симптоми:

Безсъние, кошмари, умора, лесно стряскане, затруднено концентриране, учестен сърдечен ритъм, избухливост и възбуда, мускулна треска, болка, изтръпване.

Индикации за задъбочаване на състоянието включват непрекъснат дистрес без периоди на относително спокойствие или почивка, тежки симптоми на дисоциация и интензивни натрапливи спомени, които продължават въпреки връщането към безопасност. Забавените отговори на травмата могат да включват постоянна умора, нарушения на съня, кошмари, страх от повторение, тревожност, фокусирана върху предъвкване на спомени от събитието, депресия и избягване на емоции, усещания или дейности, свързани с травмата, дори отдалечено.

Диагностичните критерии за ПТСР поставят значителен акцент върху психологическите симптоми, но някои хора, които са преживели травматичен стрес, могат първоначално да проявят физически симптоми. По този начин първичната помощ може да бъде първата и единствена врата, през която тези лица търсят помощ за симптоми, свързани с травма. Освен това има значителна връзка между травмата, включително неблагоприятните детски преживявания  и хроничните здравословни състояния. Честите физически разстройства и симптоми включват соматични оплаквания; нарушения на съня; стомашно-чревни, сърдечно-съдови, неврологични, мускулно-скелетни, дихателни и дерматологични нарушения; урологични проблеми; и нарушения на употребата на вещества.

Соматизация

Соматичните симптоми са по-склонни да се появят при лица, които имат травматични стресови реакции, включително ПТСР. Много хора, които проявяват соматизация, не правят връзката между своите емоции и физическите симптоми, които изпитват. Понякога могат да останат резистентни към изследване на емоционално съдържание и да останат фокусирани върху телесните оплаквания като средство за избягване. Някои хора могат да настояват, че техните основни проблеми са физически, дори когато медицинските оценки и тестове не успеят да потвърдят заболявания. В тези ситуации соматизацията може да е признак на психично заболяване. Важно е да се обърне внимание дали  физическите оплаквания се  използват като средство за изразяване на емоционална болка или изискват медицинска помощ. Преди всичко е необходимо да се направи медицинска оценка.

Травматичните преживявания могат да повлият на когнитивните функции. Травмата много често също включва прекомерна вина и срам. В книгата си „Тялото помни“, автърът Бесел Ван Дер Колк говори за това, че едно от най-трудните неща за хора преживели травма е да се изправят пред срама, който изпитват относно начина, по който са се държали по време на травмиращото събитие, независимо дали е обективно оправдан или не. Този срам се оказва особено характерен за деца преживели тормоз и насилие особено, когато насилникът е бил близък на детето.

Неразделна част от преживяването на травма е чувството, че се различаваш от другите, независимо дали травмата е индивидуално или групово преживяване. Травматичните преживявания обикновено се чувстват сюрреалистично. Оцелелите често вярват, че другите няма да разберат напълно техните преживявания и те могат да мислят, че споделянето на техните чувства, мисли и реакции, свързани с травмата, няма да отговаря на очакванията.

Дисоциацията е психичен процес, който пресича връзки между мислите, спомените, чувствата, действията и / или чувството за идентичност на човека. Повечето от нас са преживявали дисоциация като загуба на способността да си припомним или проследим определено действие (напр. пристигането на работа, невъзможност да си помним последните минути от шофирането). Дисоциацията може да възникне и по време на силен стрес или травма като защитен механизъм, при който индивидът изкривява времето, пространството или идентичността си. Това е често срещан симптом при травматични стресови реакции. Дисоциацията “помага“ на индивида да се отдалечи от събитието. Хората, които са преживели тежка травма или травма в развитието си се отделят от травматичната ситуация, за да оцелеят.

Смята се, че хората, които не са преживели травматично събитие през живота си, не очакват такова нещо да им се случи на тях или техни близки. Когато обаче има психологическа травма, то е по-вероятно да преживеят последващи травматични събития или да са по-склонни да бъдат травмирани.

Малтретирането в детска възраст води до уязвимост за развитие на много психологически проблеми, които могат да продължат години. Тези „последствия“ (резултати) от злоупотребата включва ПТСР и други тежки проблеми с тревожност, депресия, пристрастяване, дисоциация и физическо заболяване.

Някои хора успяват да използват по-здравословни  начини за управление на силния афект, генериран от травма, като въвличане във физическа активност или чрез създаване на организация за подкрепа на оцелелите от определена травма.

Някои хора проявяват по-голяма устойчивост при травми и успяват да се адаптират. Често хората автоматично преоценяват своите ценности и предефинират важното след травма. Такива устойчиви отговори включват:

Повишено свързване със семейството и общността, предефинирано или повишено чувство за цел и значение, ангажимент към лична мисия, преразгледани приоритети, благотворителността  и доброволчество.

Психотерапията е най-добре проученият подход за лечение на ПТСР както за деца, така и за възрастни.

Източници:

Колк, В. (2018) „Тялото помни“

Ford, J. (2009) Understanding Psychological Trauma and Posttraumatic Stress Disorder (PTSD)

https://www.cascadebh.com/behavioral/trauma/signs-symptoms-effects/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK207191/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s