Децата творят

Отдавна не съм писала тук. Нямах потребност и време. После започнах и да не намирам смисъл. Днес обаче реших да пиша съвсем спонтанно, намерих смисъл в една непреднамерена случка да остане по ярко в спомените ни. Защото тя е израз на обикновеното ни семейно битие, такова каквото е.

Това са делвички от сладолед, който ядох на морето и предвидливо донесох за спонтанните творчески пориви на децата. Стояха на терасата и прахта методично ги покриваше, а слънцето ги печеше. Така до снощи, когато на Зои и хрумна, че може да рисува върху тях и да направи вазичка. Естествено котки. Какво друго. Темата е класика, а след като котката София роди особено. Котки защото с Лео много обичат да си слагат опашки от каквото им падне (шалове, ластици за тренировка, прежда и т.н) и да играят на котки. Много сполучливо мъркат и понякога си мисля, че живея с котки. Когато беше по-малка Зои обичаше да играе на: “ „Искаш ли да съм ти котката, а ти да си ми стопанина?“

Та снощи проекта с делвичките стартира, а днес беше кулминацията и финала където и Лео се включи. Вазата с котките беше за вкъщи, а днес Зои прави специален подарък.

Какво, какво да бъде..? Лисици. В момента най- актуалната играчка е една лисица с големи очи. Също така се превърна в лека форма на мания това да прерисува лисици от снимки в Гугъл. Каза, че е пощуряла по тях.

Лео пък е на друго ниво . Няма афинитет толкова към живата природа. Обича коли, гуми, двигатели, пътища, роботчета, детайли. Казва, че мечтае да се превърне в „бърза кола“. Той започна да рисува къщи върху делвичката си, но по някое време ми каза, че за да се движат колите трябва да рисува и на хартията. Така, че неговия проект се превърна в инсталация.

Всеки път, когато творят съм щастлива, че инвестицията ми от време да объръщам внимание и да ги стимулирм да рисуват и творят от какво ли не от много малки се възвръща стократно. Тя е нищо на фона на ползите в дългорочен план. Основната работа я свърших, когато бяха на две може би, с осигуряването на нещо върху, което да се драска, после им показвах как да правят картичка, но по – важното да разказват история с това което си изработват. Сами решават кога и какво. Било рисунка, кукла, нещо ушито и т.н. Увлякоха се , защото създават сами с ръцете си и собствените си мисли. Учат се да разказват, да имат усет към красивото, обогатяват набора си от думи, да ценят това да направиш личен подарък. Творчеството ни учи да сме хора.

И така Зои вече си прави играчки. Вчера и се приска папагал. И си направи. Не е нещо феноменално, но се забавлява цял ден. Води го и на зъболекар с нея. Преди седмица ши мишки. Вчера ми поръча памук за да го ползва за пълнеж на разни животни. Няколко пъти ми напомни да не забравя, а когато го донесох беше на седмото небе.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s