Близо до Ком

Иван Вазов има прекрасно стихотворение посветено на връх Ком. В този откъс всъщност е описано чувството ми и ядрото на любов към планината по принцип:

Оттук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми;
и както тез могили без трънье и без храсти,
душата ми е чиста от зависти и страсти
и пълна с упоенье, забравя за светът,
при туй величье нямо утихнува ядът,
и само ветровете – възушни буйни орди,
от връх на връх пренасят напевите си горди.

(ТУК ЦЯЛОТО СТИХОТВОРЕНИЕ)

Завои, завои, завои. Преминаването на Петрохан, особено когато не шофирам аз, си е изпитание, но когато се тегли чертата накрая хубавото превишава многократно несгодите ми. След два часа път Берковица ни посреща малко вяло, няма почти никакво движение. Обезлюдено е това си го знаем и се вижда, но има толокова потенциал в това място. Направо Берковица може да си стане Марибор на Северозапада. Знам, че има идеи за развитие на туризъм – изграждане на лифт, писти и т.н., но все още нещата изглеждат далеч от този сюжет.

Пътят към новата хижа Ком е тесен, но асфалта е добре, почти няма дупки, около 13 км. е дължината му. Разминаваме се само с една истинска планинарка – движеща се на собствен ход и с голяма раница.

Имам си мечта – да извървя маршрута Ком-Емине. И ето днес поне ще стигна до началната точка.

Разбира се, че има зашеметяващи гледки, всякакви нюанси на зеленото – това тъкмо обновеното. Килими от жълти цветя, маргаритки, петна и вади от сняг по най-високите точки на планината. Брези, много брези.

Минаваме през специално обозначен завой „На Боби завою“ (после видяхме, че има и хижата на Боби). Оставихме колата на новата хижа Ком. Тръгнахме пеша. Разминахме се само с една група от петнайсетина човека и едно АТВ. До старата хижа отсечката е много приятна, няма много изкачване, живописна е.

Децата влизат в образи – Зои е Гърбушко, а Лео го определяме като малко луд гидия. Естествено след петата минута вече са много гладни, ядем моркови и се дуелираме с тях. Зои събира камъни, които да си оцветява вкъщи. Има си установен стандарт, по който го прави.

На мен ми се иска да се изкачим до върха. След като стигнахме старата хижа продължихме по пътеката през гората. Лео беше много бърз, пееше „I am, I am a bulldozer, push, push, push“ и се подпираше на тояжка. Може би на половината път до върха решихме да се върнем.

Брахме киселец за супа (някои го пасоха) и изследвахме скъпоценни смарагдовозелини бръмбари. Колко много ягоди са цъфнали само, има и много къпини. Лятото ще дойдем пак.

На хижа Ком старата се отбихме за кафе и чай. Хижаря го нямаше, но неговите заместници бяха много любезни и с приятно отношение. Казах им, че тук ни харесва и дамата предложи да ни покаже стаите ако решим да дойдем пак. Доста добре поддържани и уютни изглеждат. Предварително трябва да се обадим само, особено ако е през седмицата. Нощувката е 15 лв. на легло.

На децата разходката им хареса, но си бяха набелязали люлките на долната хижа и двайсетте минути там преди да тръгнем още повече осмислиха денят им. Всеки си взе каквото му трябва и каквото можа.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s