Музей на Бусинската керамика

Много хора са чували за Трънското ждрело на река Ерма (ТУК ЗА ЖДРЕЛОТО) , което е един от 100 те национални туристически обекта, но има и други места, около Трън, които си заслужава да се видят и едно от тях е музеят на Бусинската керамика в село Бусинци, за който ще спомена днес. Намира се на 90 км. от София и на 8 км. южно от Трън. Може да се съчетае и с други места за посещение, като освен Трънското ждрело, така и Врабчаския водопад, Музея на киселото мляко, Скалниия параклис „Света Петка“ в Трън, манастирът в с. Ерул и др. Трънското туристическо дружество освен, от своя страна, освен че възтнановява и изгражда еко пътеки в района, организира и походи, така че има много възможности за удовлетворяващи и вълнуващи разходки из района.

При мен да обикалям из този край си е нещо, което мога да реша на момента защото там съм си у дома. По този път съм минавала безброй пъти, знам гледките, знам и точно къде ще възклицавам колко е красиво, но всеки път е различно защото се променям. Има смисъл да се връщаш на едни и същи места и може би е свързано с порастването и отделянето на значимото от по-маловажното. И ми става все по-важно да опознавам наново и отново най-любимите ми места. Да говоря и пиша за тях. Сред тях е това тук, където са погребани част от предците ми, където природата е несравнима, където има много за разкриване и разказване…на децата ми. Искам да ги свържа с тези баири и никога да не ги забравят както мен.

Научих се тръгна ли  да забавям и да освобождавам ума си от странични мисли. Не бързаме за никъде, можем да спрем, да погледаме Драговски камък, да направим някоя снимка. Неделя е, но няма много движение, а след Трън напълно замира. Говорим си за красотата на природата, децата отдавна са свикнали да я разпознават и коментират. Обсъждаме различните нюанси на зеленото,  хълмчетата и разлистените дървета. Не ми се снима толкова, смисълът е в преживяването и обогататяването на  възприятията. А и тук съм си у дома, когато си поискам мога да се връщам. Пътуваме три поколения, с различен опит и очи, обръщаме внимание на различни неща и насищаме картините помежду си.

Стигаме селото. Музея е от ляво, там има две дами, едната зад оградата, другата на пътя, а около нея дребни сувенири, без кич, всичко изглежда прекрасно. Първото нещо, което виждаме е как от другата страна на пътя, по съседски се подава  книга през оградата. Коментират я.  Отбелязваме го, приятно е да видиш една стара книга, която някой отново ще разлисти в едно обезлюдено село.

Отправяме се към входа на музея, но няма как да подминем сергията на Бусинската сръчкотилница. Има много за разглеждане, но го оставяме за края защото четиригодишния ни кавалер ще помете всичко в желанието си да напазарува.

Експозицията представлява  сбирка  на керамика на една от най-старите школи в България – бусинската школа. Комплексът включва музейна и изложбена част, работни ателиета  и малка хотелска част, където се настаняват художници по време на пленери.

През Възраждането грънчарството е било основния поминък на местните. Имало е около 300 грънчари. Буквално във всяка къща е имало грънчарско колело. Този занаят е възникнал по естествен път следвайки богатите залежи на няколко вида глина в района и така се предопределило възникването на тези чудни грънци.  Прекрасната Цветанка – фондохранител разказва много интересно. От нея научихме важните моменти от исторята на бусинските грънци, както и имената и преназначението на всеки съд. Стомни, делви, всякакви съдове от глина. В музея също могат да се видят произведения на съвременни творци в бусинската традиция.

До 1961 г. майсторите грънчари остават само 10. Отново следвайки промените в бита и икономическия прогрес. Ценното и интересното за мен в тези образци са отразените в тях разнообразните нужди, които са задоволявали в бита на хората, буквално сбирката е пример за това как са изглеждали домашните потреби от една епоха, която е едновременно  и близо и далеч от нас. Има толкова специализирани и конкретни съдове.   Отразено е чувството за хумор, традициите, практичността, характера на местните хора. Дяволката стомна например. Дава се на булката.  С пет гърла, но само от едно може да се пие наистина. Ако не го уцели се полива. Има всякакви ритуални съдчета свързани с обичаите и бита. Оканичета и рукатки.

Всеки майстор си имал собствена рецепта за глината. В различно съотношения от няколоко находища с различни качества. Добивали си лично и багрилата, характерни цветове за тази школа са зеленото и  жълтото. Работи на най-изявени майстори се съхраняват в Лувъра и други музеи по света.

Има филми, стаии и книги за Бусинската керамика, но според мен е по-добре първо да отидеш да видиш и след това да търсиш по-задълбочено информация за да надградиш над впечатленията и емоциите.

Полезна информация:

Работно време:

сряда – неделя от 9:00 до 18:00 ч.

такса – 2 лв. възрастни, 1 лв. деца

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s