Докато тренирам, в почивките между сериите, на бягащата пътека, докато пренасям дърва, чистя или се разхождам ми идват най-добрите идеи, зареждам се с позитивизъм и настроение. Все едно мислите ти ги залива филтър и те стават по-ярки и живи. Някаква вълна свежест и младост се излива и реалността се съживява и актуализира. Тялото се подрежда, раменете и гърбът се изправят и чрез работещите мускули мозъкът „си дава“ знак така да се каже, че деградацията малко се отлага щом има смисъл да поддържа тази конфигурация. Формата следва функцията.
Кое е това нещо, което най-много ни променя? От момента, в който детето проходи то започва все по-пълноценно да опознава света и да комуникира, да взаимодейства с предметите и повърхностите. Всяко фино движение развива мозъка му и все повече актуализира предствата му за света и собствения му Аз-образ. С времето и движенията, които се извършват този образ се развива и за всеки човек той е уникален. Има значение дали си се научил да пишеш, дали си усвоил свиренето на даден инструмент и знаеш ли чужди езици. [1]
Движение е дишането, кръвообръщението, храносмилането, виждането. Всяка емоция, която изпитваме има свой външен израз чрез позите и жестовете на тялото. Нервната ни система е ангажирана предимно с движението.
Всяко наше действие освен мисъл, усещане, чувство, съдържа и движение. „Ако някой от тези компоненти се редуцира, така че почти изчезне, самото съществуване на личността ще бъде поставено под заплаха.“ [1]
Неврологът Даниел Уолпърт изследва причините за съществуването въобще на мозъка и стига до предположението, че движението е истинската причина за това. Мозъкът съществува не за да възприемаме света и мислим, а за да „произвеждаме адаптивни и сложни движения“ Всъщност целият опит, който натрупваме чрез когнитивните си функции е за да предвиждаме и планираме движения.“ Няма еволюционно предимство да пазите спомени или да възприемаме цвета на розата ако това не повлиава на начина, по който ще се движите по нататък в живота си. За тези които не вярват на това твърдение – на планетата има дървета и треви които са без мозък но свързващото доказателство е едно елементарно животно – скромната тихоокеанска хорада. Има нервна система и плува в океана през целия си детски живот. По някое време се прикрепва към някоя скала. И първото нещо, което прави, когато се прикрепи към скалата, която никога не напуска е да смели мозъка и нервната си система като храна.“[2]
Ние прекарваме все повече часове седнали и все по-малко се движим в сравнение с нашите предци, които според учените са изминавали 12 мили дневно (19.31 км). Те са откривали света движейки се непрекъснато през реки и джунгли постоянно в животозастрашаваща опасност, което вероятно означава, че мозъкът е еволюирал благодарение на физическата активност. [3]
Колко крачки правим днес обичайно, без да си поставяме за цел и да отделяме специално време за активност? Много малко. Има мнения, че между 5000 и 10000 крачки е минимума, които трябва да се правят дневно.
Физическата заседналост причинява освен здравословни проблеми и огромни финансовите разходи. В световен мащаб заседналостта се оценява на стойност 54 млрд. щатски долара в директна медицинска помощ, от които 57% се поемат от публичния сектор и допълнителни 14 милиарда щатски долара се дължат на загуба на производителност. “В световен мащаб един на всеки пет възрастни и четирима от пет юноши (11-17 години) не извършват достатъчно физическа активност.” [4]
Какво ще се случи с нас в бъдеще, когато все повече заживяваме в дигиталния свят и все по малко в биологичния? Това преклонение и култ към природата в днешно време всъщност показва колко сме се отдалечили ежедневния си и естествен живот в нея. Животът кипи в затворени помещения, пред компютри, в превозни средства.
Имам един любим филм – „Уол-и“. Една от линиите в разказа е бъдещето на човечеството. След като сме съсипали планетата, живеем на космическа станция в пълно охолство, лишени от всякаква креативност, глуповати и зависими. Придвижваме се полегнали върху патформи, неспособни вече да ходим на краката си, с наднормено тегло. Колкото повече се обезвижваме, толкова повече се отдалечаваме от реалността и вътрешният ни свят обеднява.
- Осъзнаване чрез движение, Моше Фелденкрайс
- Истинската причина мозъците да съществуват, Даниел Уолпърт
- 12 правила на мозъка, Д. Медина
- WHO launches Global Action Plan on Physical Activity, 2018
