За картините на Дрезден

Разделяме се с Италия. (тук за Италия) Минаваме през Алпите, всеки  южен склон е в лозя и от време-навреме някой замък. Много е красиво, привлича те да тръгнеш нагоре, да си намериш някоя хижа,  три месеца само да пишеш за тази прелест, да пиеш чай, да изплетеш два шала и половина, а децата ти да правят снежни човеци, да ги развалят, бузите им все да са червени, да се сприятелите с местните, да им ходите на гости, за никъде да не бързате, да чуваш звънтящото  ехо на смеха си понякога в слънчев ден докато ги тръшкаш тези деца на снега, а те искат пак, толкова чисто би могло да бъде.

Отиваме в Германия просто да поживеем две седмици и да сме заедно, това ни е четвърто семейно пребиваване там. С всеки път сме различни и все повече се отдалечаваме от първоначалния ентусиазъм и интерес към всичко. Тази година времето не позволяваше много разходки на открито, беше доста дъждовно и ветровито,  имахме кашлящо дете, а и си бяхме набелязали конкретни неща за разглеждане, нямахме време много за импровизации. Някои от целите отпаднаха, други се трансформираха, но като цяло внимание ще обърна на три дестинации. Дрезден, Бамберг и шоколадовата фабрика в Хале. Този пост е посветен на Дрезден.

Ако има град, на който му отива лошото време това е Дрезден. Два пъти сме били до сега там и то в старата част на града. Този път целта е по – специална, разходка из Цвингера и по-точно галерията „Старите майстори“. Пристигаме към обяд, много близо до центъра има подземен паркинг, който знаем от предния път. Минаваме край Елба, на отсрещния бряг виждаме прекрасни сгради, там е другият, по-модерен свят.  Облачно и хладно е, смесени са дъждовни със снежни капки, но и през тях виждаме бароковите връхчета на сградите. Стигаме паметника с конника, хора си правят странни селфита, изглеждат идиотски всъщност.  Стигаме Цвингера, но преди да влезем решаваме да хапнем нещо. Уцелихме с тиквената супа и чийзкейк. Децата се радват на лешникотрошачките, които са навсякъде по прозорците като декорация. На това пътуване вече сме чели приказката и всеки път се вълнуват и говорят за нея.   Стоплени и нахранени вече няма какво да ни спре да атакуваме галерията. Навън има уникален музикант, който свири на бяло пияно силно открояващо се на мрачния  и в същото време красив фон. Спираме за няколко минути да послушаме.

Галерията се намира малко след самия вход на двореца. Купуваме си билети, за децата е безплатно, ползването на гардероб е задължително, а охраната специално ми обърна внимание да държа раницата си отпред. И започва една невероятна разходка сред чудовищен талант и съвършенство. Зои обича да рисува и за пръв път се сблъсква с майсторството в изобразителното изкуство. Първоначално я сломи осъзнаването, че тя не може да рисува така, оклюма, сви рамене,  но постепенно рационализира новата новата информация и се надъхваше и вдъхновяваше.

Произведения с огромни размери, с драматични сюжети, със съвършена техника и „живи“ лица, с питащи очи, превъзходство, смърт и разруха. Интересно е как с едни картини се получава много силна „комуникация“ и въздействие, „казват ми нещо“,   а с други макар и красиви не въздействат. Части от нас се свързват с нещо вечно и валидно във всяко време.  Хубаво е да се интересуваме от изкуство не толкова за да издигаме в култ нечий талант, колкото да изследваме въздействието му върху нас самите. Виждаш някакъв детайл, който като кукичка те хваща. Обръщаш внимание на породената емоция и мисъл и това те обогатява, дава повод за разговор и това те обогатява, кара те да потърсиш допълнителна информация за епохата, в която е създадена, да разбереш, че отрязаната глава на поднос е била реалност някога.

Има удобни места за сядане, където може да се замотаеш и съзерцаваш картините в детайли. Някои хора ги снимат, други се приближават до тях. Има ограничители, които алармират ако твърде много се приближиш. Навсякъде има служители, които любезно се грижат за цивилизованата атмосфера.

Тази галерия е събрала невероятна колекция от над 700 произведения събирани от саксонските владетели през осемнайсти век. Сред шедьоврите на колекцията са „Сикстинската мадона“ на Рафаело, „Спящата Венера“ на Джорджоне, „Момиче с шоколад“ на Жан-Етиен Лиотар.  Има произведения на Рубенс, Рембранд и Тициан.

Обиколихме всички етажи, всеки със своята епоха и творци. Към края вече не можеш да оценяваш особено нито да се наслаждаваш, мозъкът ти е претоварен. Навън вече е тъмно и още по-красиво. Един месец след това ясно помня няколкото картини, които са ме впечанлили най-много и отговарям на въпросите, които ми поставиха.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s