Фитнес осъзнаване

Как започна всичко?

Всичко  започнало 1982 г., (имало световно по футбол) когато съм се родила. Дали обаче всичко започва с раждането всъщност? Не сме ли съставени както от едно твърдо ядро „Аз“ така и от предци и наследници? Харесва ми мисълта, че в мен по някакъв начин продължават да живеят парченца от моя род, че има неща, които остават след нас, че това „Аз“  може да се променя и подобрява, че може да дава добър пример на следващите поколения.  За един обикновен човек, посредствен за какъвто аз се смятам, е съвсем по силите ако не да подобрява света чрез велики дела то поне да не му вреди чрез начина си на живот  и примера който дава на децата си и околните.

Започвам така разказа си уж от далече. Какво общо има фитнесът (използвам го като обобщено понятие) с предци и наследници, както и въобще потапянето и разгръщането в темата  ще става по нататък в блога вероятно.  Тук няма да говоря за времето, в което съм гладувала за да отслабна и съм тренирала хаотично с цел влизане в определени килограми и дънки,  (вероятно като всяко нещо и това има своя смисъл) тук и сега става дума за осъзнатия  избор да променя навиците си, подобря здравето си, да се харесвам повече и да бъда добър пример и вдъхновение за себе си, децата си и може би някой друг, на когото това е нужно.

Никога не знаеш кой те гледа, и какво отключва в него поведението ти и начина, по който изглеждаш. Една единствена случка може да задейства мощен процес на промяна. Така може би година-две преди да забременея  бях с компания на палатки на една река. Аз си седях, припичах се на слънце, а едно момиче не спираше да скача от скалите, беше атлетична и пълна с енергия за разлика от мен. В този период не се хранех добре, падаше ми кръвното, ходех на фитнес, но натоварванята бяха неадекватни. Въобще концепция и визия липсваше. Информацията, на която попадах преповтаряше едни и същи глупости от женските списания.

Когато разбрах, че съм бременна с първото ми дете много мислех за това „какъв родител искам/ не искам да бъда“, „как детето ми ще ме вижда“, „каква представа ще изгражда за мен във времето“.  Беше време за равносметки и изграждане на визия за бъдещето ми на майка, а с това и превръщането ми в модел за поведение. Спрях цигарите веднага и си обещах, че след раждането ще бъда в най-добрата си форма.

Появата на детето беше мощен момент, пълен със заряд, отприщващ неподозирани сили. Всичко беше вече различно. Сякаш бариери и стени се  бяха срутили. Изпълнила бях голямата задача, някакво бреме беше паднало, някакво ограничение беше отпуснало малко хватката си около мен.  Можех вече спокойно да правя нещата по различен начин защото смених перспективата и стереотипния дневен ритъм на работещ човек.  Вече имах някой, който няма да ме изпусне от поглед  и несъзнателно ще повтаря модели.  Сякаш като Върколака от любимия ми X Men обикновенните нокти се бяха превърнали в стоманени. Получих ъпгрейд.

Още преди бременността бях започнала да търся информация и да се самообразовам по темите хранене и тренировки. Вече бях запозната с Високомазниното хранене и тренировките с тежести, трупах теория,  но оставях информацията да отлежава за след раждането. Докато бях бременна ходех на йога за бременни  и това беше нещо като първи стъпки по реализацията на идеята за промяна. Най-ценното от това занимание беше, че се научих да установявам по-добър контакт със себе си  и желанието за личностно развитие се засили.

Няколко месеца след раждането си бях направила план за действие. Придържах се към Високомазнино-нисковъглехидратно хранене, правех йога и интервални тренировки, разхождах се всеки ден и тичах в гората, беше зима. Водех си дневник, в който записвах какво съм правила, през седмица-две записвах мерките си, снимах се за да следя прогреса, а това допълнително може да  мотивира. Всеки ден пробвах едни и същи дънки, които първоначално въобще не можеха да преминат най-широката част на ханша.  Свалянето на килограми се случваше бавно,  не се отказвах, което беше нещо ново и изненадващо за мен. Създавах нови навици и променях начина си на живот и мислене. Гледах клипчета, четях статии и разкривах нови територии от това коя съм аз и какво мога.

За шест месеца свалих излишните килограми, че и малко в повече. Чувствах се страхотно от факта, че правя нещо за себе си и съм открила област, над която имам контрол и управлявам успешно,  това определено повдига самочувствието, разширява хоризонта и открива нови възможности и в други области от живота. Задоволява вътрешната потребност да си добър в нещо. Имах енергия да гледам адекватно детето си и  да ставам по-добър родител и партньор, подобрявайки физическото си и психическо състояние. Едно бебе може да бъде учител и вдъхновител.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Съставките според мен за да се вплете фитнесът в ежедневието са:

  • желание за промяна
  • самообразоване и критичност
  • започване с нещо сравнително лесно, което ти е по силите и постепенно увеличаване на натоварването
  • проследяване на прогреса, водене на дневник
  • поддържане на вдъхновението и мотивацията чрез вяра и потапяне в процеса, без фиксиране толкова в конкретна цел, удоволствие от самата тренировка тук и сега
  • осъзнаване на ползите в краткосрочен и дългосрочен план (подобряване на самочувствие и настроение, подобряване на кондицията, превенция на здравословни проблеми, по-добра психическа устойчивост, памет и др.
  • контактът със себеподобнил чувствотол че не си сам
  • постоянството