Има ли Влад в Трансилвания

История за: Like partners in crime, пътешествие, легенда, замъци, Карпати, измама…

Беше една сряда, необичайно пожалена от станалия обичаен проливен дъжд, с който свикнахме през юли. Следобедното ми кафе с мляко  ме повдигаше отвреме-навреме от излегнато положение и се заслушвах във включения  телевизор. Едното дете спеше, другото се учеше да плува в училищен басейн и никой от нас четиримата не подозираше къде ще посреща изгрева на следващия ден.

  Гледах или по-скоро слушах автомобилно предаване.  Не разбирам от коли, но  обичам да шофирам и да се возя, мисля си, че относно техниката и машините приличам на  двама от героите на Пърсинг в  „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, които обичат да се пускат по пътя с мотори, но нищо не разбират  от  ремонтиране, просто не схващат, че щом  управляваш машина си длъжен да я познаваш до най-малката подробност – просто консуматори, та и аз така някак… Към края на предаването се споменава Румъния като дестинация за семейни пътувания. В този момент времето се забави, Вселената спря да се разширява, мозъчната активност на двама ни се синхронизира, огледалните ни неврони се „погледнаха“ и в безкрайния  следобед се отправи въпросът: „Искаш ли да отидем до Трансилвания?“ Отговорът  след едно завъртане на очи не се  забави: „Да, трябва да тръгнем в полунощ“. Замъкът Бран се намира на около 600 км от София. Пътищата са второстепенни. За влизане в Румъния може би ферибот също е вариант, но ние предпочетохме маршрут през Русе.

Всъщност идеята за пътуване до замъка на Влад Дракула, както е популярен отдавна зрееше и мометът дойде без напрежение.  Планът беше: тръгване в 12, пътуване 8 часа, разглеждане, разходка, обяд и прибиране. Често пътуванията ни са такива – импулсивни и кратки.  Явно задоволяваме едни деца отпреди  двайсет години, които искат да щуреят отвреме-навреме.   Тези кратки  пътувания  са като концентриран сок, щрихи, резюме…Плюсовете на едно такова пътуване е, че ми дава прекрасното усещане за младост и свобода. Не ми се налага да приготвям багаж, който дори няма да бъде използван и на половина. Не се ангажирам с резервации и хотелски несгоди. Спестява ми възможността да ми стане скучно. Принципът е прост – пътуваш, виждаш и си спиш у дома. Не е нужно да правиш значителни промени в графика. Минуса е, че понякога мястото се оказва страхото и искам да остана още, но пък си набелязваме точки, на които пак да отидем за повече…

  Пътувахме спокойно, децата спаха. Те са първокласни пасажери, благодарение на което, подобни авантюри са възможни. Не мрънкат и не им става лошо.  Могат да правят дълги преходи, издръжливи и приспособими. Сценарият им е ясен. Свикнали са от бебета. 

 Преминахме Дунав мост около пет сутринта. Изгревът се процеждаше по ръба на хоризонта в най-меко червено-оранжево. Дунав винаги  впечатляващ, мечтая си за пътешествие по него. Вълнуващо е, да наблюдавам как се разстила зората, нещо като висша форма на воаьорство. Изпуснахме Джулай морниг, но този изгрев е вълшебен.

 Мостът до половината е с лош асфалт, след това става малко по – добре. Навлизайки в Румъния започвах да забелязвам хора край пътя. Въртлежката на работния ден  започваше. Обстановката не стана по-изискана с преминаването на границата. В сравнения със Сърбия и Гърция тази граница изглежда по-занемарена и объркваща.

Букурещ започва мизерно, но осезаемо облика се променя навлизайки в центъра. На връщане обикаляхме заради ремонти из няколко квартала и не забелязах презастрояване.  

Децата спяха, аз също съм задрямала за кратко, когато се събудих пред мен се откри гледка, която би могла  да лекува. Пейзажът от равнината със слънчогледите и прекрасните тополи край пътя, напомнящи ми  детството, тракторите, селата и хамбарите бяха заменени с Карпатите. Напомнят алпийски пейзаж. Селищата станаха по-красиви и цветни. На прозорзците на къщите имаше цветя. Отвсякъде живописни хълмчета, а зад тях високи силно отвесни скали и  върхове, които изчезват в облаци. Диамантът в короната е курортния град Синая. Изглежда чудесно място  да растат деца и да се пишат романи. Направи ни впечатление, че за разлика от България където при всяко пътуване в планината сме виждали камиони с дървесина, тук не видяхме нито един. Гората е съхранена. Когато дойдем някой ден  в Синая задължително ще посетим едноименния манастир, около който някога е създаден градът, замъците „Пелеш“, смятан за един от най-хубавите замъци в Европа и “Пелишмор“. Някои експерти по обиколки на замъци  дори твърдят, че си заслужава да видиш тези  пред известния Бран.  От Синая до Бран са към петдесет километра. Участъците с неприятни завои се компенсират с живописни гледки. Минаваме  близо до Рашнов, където на един хълм е „кацнал“ друг замък – Рашновска крепост. Приказка. Преди Бран пътят беше в  дълбок ремонт,  не просто смяна на асфалт, а изкоп, движението се регулираш в едната лента със светофар. В момента, в който се наредихме на колоната  ни наобиколиха хора, които предлагаха кошнички с дребни плодове – малини и къпини. Под едно дърво близо до пътя седяха жени, които ги пълнеха. Прииска ми се  да вземем, изглеждаха супер свежи, големи и вкусни. Решихме на връщане ако ни е оснанал кеш да си купим.

Стигнахме Бран (от турски значи „порта“) към десет без нещо. Малко и приветливо селце. Намерихме си платен паркинг близо до замъка, срещу малък парк. За да стигнеш замъка се минава през уличка със сувенири и заведения, най-запомнящи бяха малък размер рокли във фолклорен стил. 

Билетите за посещение в замъка струваха 40 леи,  за децата (3 и 6 години) беше безплатно.  Пред входа имаше голяма тълпа, чакахме ивестно време за да влезем.

Когато влязохме беше претъпкано и не много приятно и ефективно за разглеждане заради няколкото  неориентирани групи туристи, но бързо се разпръснахме из различните части на замъка пъплейки по тесни коридори и стръмни виещи се стълбища. Пристроявани са стаи и е като лабиринт на различни нива. Има уютни местенца за сядане с гледка през малък прозорец, там сигурно са били оръдията някога.

Както повечето замъци и този се намира на стратегическо място – на хълм свързващ Трансилвания и Влашко. Тевтонските рицари (третия по големина рицарски орден по времето на кръстоносните походи) изграждат крепост на това място през 1211 година за да защитят границите на Трансилвания от куманите и печенегите.  1388 година е завършено строителството на замъка от саксонците, които по това време живеели по тези места. Тук е било и  митница защото стоките преминаващи  от и извън Трансилвания били облагани с данък от 3%. Ролята на замъка е била важна за спирането на набезите от Османската империя. До края на петнайсти век господарят носел титлата заместник воевода на Трансилвания. Сменят се различни владетели, вярва се, че  Влад Цепеш (Дракула)  е живял тук. Няма никакви доказателства че това е така, но ние сме тръгнали по следите на легендата, а това е по-устойчиво от истината. В замъка не видях място особено посветено на Дракула – ни-що, ни кръв, нии прилепи.

Интериорът е  приятен, дело на кралица Мария, семейството й го е ползвала за резиденция, същата Мария, която се  влюбила  в Балчик и съградила прекрасния си дворец там, който посетихме миналата година.

 Има музейни експозиции на оръжия,  дрехи, бижута, произведения на изкуството, дори стол за изтезания. 

След като разгледахме пихме кафе в малкия парк в подножието на замъка. В езерото имаше лилии. Разходихме се и обядвахме най-интересно от менюто беше местна супа със сланина. 

Тръгнахме към вкъщи. Видяхме пак кошничките с плодове, купихме си две, веднага ни нападнаха още „продавачи“ с молби да купим и от тях. Измамата бързо лъсна след като хапнахме няколко плодчета отдолу се показаха навити  листа, с които беше придаден  обем…Глупаво е да те излъжа, уж имахме правило от пътя нищо да не се взима. Стана ми смешно защото когато  бяхме в кафето сервитьорката объркала сметките и на други хора дала нашата (почти двойно по-голяма), а ние платихме тяхната. Няма загуба, няма печалба!

Пристигнахме  вкъщи и дори беше останало време за игра преди лягане. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s