ЗА МОНЕМВАСИЯ И ДЕТЕТО, КОЕТО ПИ ОТ ЛОКВА

И така, ние сме на остров Елафонисос . Средата на септември е. Имаме изключително гостоприемни домакини – Спиридон, жена му София и две чаровни малки момиченца. Тяхната фамилия  е една от буквално притежаващите малкия остров. Нашата автентично гръцка резиденция се казва Вила Арони по името на фамилията.

Спиро е моряк, на всеки шест месеца плава из Средиземноморието на туристически круиз. Спиро разбира ветровете  и знае тайните на доброто обслужване. А кръвта на децата ми нали е и гръцка и тази подробност внасяше особен интерес при общуването ни. 

Та любезния ни домакин ни спомена за Монемвасия на източното крайбрежие на Пелопонес, като забележителност, която си заслужава да се посети. Разбрахме, че става въпрос за стар град, каквото и да значи това. Щяхме да ходим до една пещера – Кастания, отново в района и решихме след нея да видим този „стар град“. Дронът беше с нас разбира се. 

След невероятната пещера, която посетихме бяхме преизпълнени с емоции от видяното и ни се струваше, че трудно ще останем впечатлени от нещо друго този ден. Въпреки това се отправихме към втората цел. Стигнахме град Герифа, видяхме и островчето-скала Монемвасия,  свързани с път изграден седемдесетте години. 

Островът е като плато и забелязахме, че отгоре има някакви руйни. Тръгнахме с колата по пътя нагоре, имаше спрели коли от едната страна.  Стигнахме порта и разбрахме, че сме до тук с колата. Децата бяха уморени, мислехме, че трябва да се изкачим до върха за да видим забележителността и предпочетохме да слезем в Герифа, където имаше ресторант и детски кът точно на брега и щяхме да се любуваме на Монемвасия отдалече. Радвахме се на пързалките, люлките, храната и студената бира, на прекрасното море.

На излизане от града  спряхме до крайбрежието да пуснем дрона, да го изпратим да Монемвасия за да разберем какво не  сме видели днес.

Вечерта след като бяхме приключили с цялото суетене около вечеря и  приготвяне на децата за лягане, седяхме на терасата с гледка към морето.  На отсрещния бряг светлините на Неаполи Вион постепенно ставаха все повече, концентрирани по крайбрежието, и разредени все по-нагоре по планината. По серпентинообразните пътчета се виждаха фаровете на колите. Говорехме си за прекрасните впечатления натрупани през деня и  разглеждахме снимките и видеото. Бях смаяна, когато видях, че Монемвасия всъщност е скрит град, от другата страна на острова. Като разузнавач открил тайната на скалата приличаща на айсберг.

Укрепен град от  Средновековието, когато е бил важно търговско пристанище между Западна Европа и Леванта. Византийска, османска и венецианска изработка. 

Решихме, че това „трябва да се види“.

Прекрачването на портата беше като преминаването през „магическия дрешник“ от Нарния.

Видеото от дрона е впечатляващо, но не може да се сравни с усещането, когато се докоснеш и до детайлите. Важна е както способността да виждаш цялостната картина на нещата, така и да се взреш в особеното и личното, яркото. 

Свят без автомобили, и всичко изглеждаше някак смалено. Тесни улички, с плътно залепени къщи с малки прозорчета и врати. Направи ми впечатление многото туристи от най-различни националности,  които вървяха с куфари, разбрахме, че след възстановяването на града, повечето къщи са станали хотели, останалите магазини и заведения.

Но всичко абсолютно автентично и запазено. Този магически остров остава тих и безлюден извън сезона. Има само дванайсет души, които живеят постоянно тук.

Ние се впечатлявахме и дивяхме, но за децата – на 5 и на 1, това не беше топ дестинацията.  

Редовни посетители на Монемвасия са влюбените, идващи да сключат брак в автентичните византийски църкви. Казват, че за оженилите се  тук бракът остава солиден.

Романтиката на мястото е очевидна.

Сред изгорялото, каменното и кактусите имаше и много цвят и усещане за…Гърция. Прекрасни гледки към морето, кръстосвано някога от пирати.

На една от уличките беше мокро. Бяха мили. Маркучът продължаваше да тече и да създава приятна прохлада. Интересно, как ли се се сдобиват с вода? Турски пътешественик през осемнайсти век пише, че: „на острова има всичко – с изключение на вода“. Единственият източник на питейна вода идвал директо от небето.

Тогава се случи. Синът ни се отдели от стадото си и  в бебешки галоп се отправи целенасочено и непреодолимо към една локвичка. Застана на четири крака и започна да пие. Не, че нямахме вода в себе си. Като животинче. Демонстрира еволюционната матрица, че човекът като матрьошка съдържа всички нива и стадии от едноклетъчно до…киборг? Инстиктите са сила. Детето беше на ниво бозайник. 

Изпълних народното поверие за секунди, къде от шок, къде от смях, че докато пие вода човек и змия не го закача. Грабнах детето от водопоя с риск ходът ми да не се възприеме добре и Монемвасия да бъде пронизана от лъвски рев, а почиващите японци и гукащите си влюбени да бъдат смутени.  С отработен жест  подадох цивилизовано пластмасово шише, задоволяващо естетическите, културните и всякакви норми на социума и протест не последва понеже водата е любимата играчка на най-малките във всякакви форми и едно шише би могло да стане един прекрасен фонтан.

Осъзнахме и решихме, че отново няма да стигнем до върха на скалата и е време да излезем през „магичния дрешник“ ,но какво от това. Ще се върнем. По пътя обратно към портата се сдобихме с лъжици и гривни от маслиново дърво – свещенната маслина. Тук местната  продукция е със статут на религия е нали гърците казват, че всичко хубаво те са го измислили и за някои неща им вярвам. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s