Елафонисос

 Елафонисос остана в сърцето на семейството ми, в прекрасните снимки, които си направихме с фотоапарат и дрон, който ни даде възможност за запаметим още по цялостна картина на красотата и автентичността на това място. Кадрите, които заснехме с дрона ще държат живи усещанията и емоциите ни.

 Това постоянно „Виж!“, което си повтаряхме един на друг. Безкрайни дюни осеяни с пясъчни лилии, идеални за дълги бебешки кросове. Цветът на водата преминаващ от светло сини нюанси до виолетови. Прозрачна, топла, небесна… идеалната бавачка. Смехът на децата, игрите им в дюните, усещането и илюзията за защитеност от лошото и сивото в живота, когато си на такова прекрасно място. Топлината на непознатите и човечни хора, с които се сприятелихме на острова, които казват, че разпознават добрия човек по очите. Гледката от терасата, почудата как може да има толкова красота в този чукар, тесните пътчета-серпентини, безкрайните масиви с маслини, бодлите в пръстите от кактусовите смокини, гладът задоволен с най-захарните смокини и нарове набрани набързо до пътя докато децата спят в колата. Столът на пътя, в градината, въобще навсякъде за да може гръкът да поседне, когато се измори. Малките селца със седнали до пътя дядовци с мустаци, ризи, усмивка и вдигната ръка за поздрав. Пещерата, Гората от фосили, която ми взе очилата, Градът крепост… Обещанито че ще се върнем!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s