Гора от фосили

Минава средата на септември. Ние сме някъде на юг  из Пелопонес. Лакония. Маслините са навсякъде, около пътя растат конвенционални смокини, но още повече има кактусови смокини, които в България минават за много екзотични и скъпи.

На остров Елафонисос където ни беше така да се каже резиденцията, се информирахме за забележителностите в района. И ето ни отново на път в търсене на някаква „Вкаменена гора“. След като се отклонихме от главния път, наоколо гледката стана по- сурова…изгоряло-камениста. Хората като адаптивен вид са намерили начин да се приспособят и тук. В скалните отвори личеше, че гледат овце. Имаше следи от пожари.


Беше ни топло, пътуваме с изключен  климатик и бяхме гладни. Децата най-вече. Хлябът от Елафонисос много ни харесваше. В съчетание с фета и домати вече си беше гурме. Хладилната чанта е неизменен съпорт.

Това приключение беше малко под въпрос поради надигащата се буря от север, в пълен контраст със слънчевото време на брега, където бяхме ние. Духаше силнен вятър и отвреме-навреме ми пълнеше очите с пясък. Тази обстановка ми напомни отново, че границата между безрасъдство и приключение е тънка и човек трябва да е нащрек. Също се сетих за една случка от лятото – в търсене на водопада Полска Скакавица, когато отново бях по джапанки сред неподходящ терен, ама това е друга история, не е за чуждоземното ни приключение.

 Децата си намираха интересни неща за изследване по техните си проекти.

Вятърът обаче отпрати черните облаци и успяхме да се потопим в чудният и самотен свят на вкаменелостите. Гората от фосили на нос Малея. Бяхме почти сами. Имаше само няколко прилежно изглеждащи туристи (с обувки ), ние бяхме с прилежни джапанки неподходящи за терена, може би защото не сме туристи, а изследватели. Цялата пътека до брега беше осеяна с вградени в нея черупки. 

Вкаменелости, застинали във времето черупки и дървета. Изумителна гледка – вкаменени дънери на палми датирани на 2 -3 милиона години, когато вероятно Гърция е имала субтропичен климат със средна годишна температура 18 градуса и много валежи. Палмите са расли около брега, когато морското ниво започва да се покачва и ги залива, след което започва процесът на вкаменяване и калциране. По-късно водата се отдръпва и освен палмовите дънери са открити и вкаменени форми на черупки и други организми. Времето с неговата изменчивост.

Гледката е впечатляваща, впечатляващ е и допирът до такова нещо – абсолютно неприветливо и грубо, в пълен контраст с нежната бебешка кожа. На информационната табела бяха изброени и други места по света с подобни на това находище на фосили, едно от които до Варна.

Някои от дънерите бяха кухи – сърцевината им я нямаше, чуваше се страшно клокочене на разбиващите се вълни в кухините на морски пещери.

Духаше силен вятър, завъртях глава и очилата ми хвръкнаха, обърнах се да ги достигна, докоснах ги с върха на пръстите си за последено и си взехме сбогом защото паднаха в една от кухините. Морето ми ги открадна. Беше като приказка на братя Грим.

После се разходихме в околността.

Отидохме до най-близкото село, където и прането изглежда стилно и в тон.

След изпълнения с адреналин, почуда и възхита ден, накрая наистина бях гладна и открихме смокинята, най-сладката и брахме и ядохме…и нар имаше.

Когато се прибрахме успяхме да изненадаме и зешеметим Спиро, нашия домакин с посетената  дестинация. Не го беше чувал. Дали наистина не сме били в приказка на братя Грим?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s