ТУК ДЕН 2 ТУК ДЕН 1 Сутрин, когато няма никого наоколо и е тихо, има няколко мига, само за мен, вълните и хладния пясък. Тичам на границата на водния и земния свят, върху мокър килим от коприна. Слънцето наднича, аз сядам и слушам. Още няколко мига безвремие, няколко вдишвания на границата. След малко тишината е …
